4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
Гр.София, 28.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2287 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. С., [населено място] срещу решение № 544/18.03.15г., постановено по т.д.№ 3472/14г. от Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 2746/22.04.14г. по гр.д.№ 17737/11г. на Софийския градски съд и е оставен без разглеждане предявеният от касатора против Държавен фонд „Земеделие” иск с правно основание чл.424, ал.1 ГПК за признаване на установено, че не дължи сумата в размер на 31500 лв. главница, лихва за забава от 6384.33 лв. от 08.05.06г. до 18.03.10г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.03.10г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 2365.37 лв. разноски по делото, за които по ч.гр.д.№ 193/10г. на Районен съд, [населено място] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 26.03.10г. като недопустим, както и е прекратено производството по иска.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът ДФ „Земеделие”, [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по реда на чл.424 ГПК се иска да се установи, че ищецът не дължи сумите, посочени в заповед за изпълнение, издадена в полза на ответника, тъй като с влязло в сила съдебно решение е уважен предявен от ищеца срещу ответника осъдителен иск за присъждане на вземане, дължимо по сключен между страните договор от 15.07.04г., въз основа на който фондът се е снабдил с изпълнителен лист. Изложени са съображения, че предмет на приключилото исково производство е допуснато от страна ДФ „Земеделие” неизпълнение на договорно задължение за заплащане на част от финансова помощ по договора от 15.07.04г., а предмет на производството по иска по чл.424 ГПК е установяване недължимостта на вземане на фонда спрямо бенефициента поради допуснато от последния неизпълнение на основни задължения по същия договор, посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според решаващия състав предвид различния предмет на двете производства влязлото в сила решение по исковото производство не представлява ново доказателство, което пряко би обусловило извод за недължимост на вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение. Липсата на позоваване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл.424 ГПК са мотивирали въззивния съд да приеме, че предявеният иск е недопустим, поради което е постановил обжалваното решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС с оглед на приетото разрешение, че новооткритото съдебно решение няма съществено значение за изхода от спора, въпреки че касае пряко спора поради обсъждането на въпроса за изпълнението на договора. Позовава се на определение № 264/08.05.14г. по т.д.№ 3525/13г. на ІІ т.о., определение № 790/05.12.13г. по ч.гр.д.№ 5144/13г. на ІІІ г.о. и определение № 262/31.05.13г. по ч.гр.д.№2375/13г. на І г.о. По реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя и въпросите: „Кога значението на новооткритото обстоятелство е съществено и кога несъществено?” и „Може ли съдебно решение да бъде новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424 ГПК?”.
Посочените от касатора съдебни актове са постановени преди с т.16 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. ОСГТК на ВКС да даде разяснения относно прилагането на разпоредбата на чл.424 ГПК. Съгласно даденото разрешение преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са „от съществено значение”, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти. Аналогично, трябва да се твърдят факти, при чието установяване документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона. По същество преценката дали твърдените от ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, е съобразяване на тяхната относимост към материалния спор.
От цитираните определения на ВКС единствено определение № 262/31.05.13г. по ч.гр.д.№2375/13г. на І г.о. би обусловило допускането на касационното обжалване, доколкото същото е поставено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, но в същото не са разрешени поставените от касатора въпроси. В определението е прието, че преценката дали се поддържа наличието на новооткрити обстоятелства или се представят нови писмени доказателства в посочения по-горе смисъл касае допустимостта на предявения по реда на чл.424 ГПК иск, както и че практиката на съдилищата, вкл. и на ВКС по приложението на определена правна норма не представлява подобно обстоятелство, тъй като не касае осъществяването на факт от обективната действителност, който да има значение за възникването, съществуването и погасяването на субективни права и задължения на конкретни правни субекти, нито представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.424 ГПК, тъй като не удостоверява съществуването на такива факти.
Определение № 264/08.05.14г. по т.д.№ 3525/13г. на ІІ т.о. и определение № 790/05.12.13г. по ч.гр.д.№ 5144/13г. на ІІІ г.о. са постановени по реда на чл.288 ГПК и съответно не представляват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В служебно известното на състава определение №597/17.10.2011 г. по ч.гр.д.№538/2011г. на ВКС,ІV г.о. е прието по реда на чл.274, ал.3 ГПК, че производството по чл. 424 ГПК съдържа и някои от белезите на извънредните способи за отмяна, поради което новите обстоятелства, които не са могли да бъдат известни на страната са такива, които тя не е могла да узнае при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях, което не се дължи на собствената й небрежност. За да са от съществено значение за делото, обстоятелствата следва да оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, обуславящо претендираното вземане, да са свързани с фактическата страна на правния спор (с осъществяването на факти от действителността, имащи значение за спора), да имат значение за възникването, съществуването или прекратяването на спорното правоотношение, да обосновават връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата, на които са изградени изводите за издаване на заповедта за изпълнение. Когато са от съществено значение за делото, тогава новооткритите обстоятелства и новите писмени доказателства ще променят извода за дължимост на вземането, тъй като търсената от длъжника с отрицателния установителен иск защита, е да се отрече съществуването на вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение.
В конкретния случай въззивният съд е приел, че различният предмет на двете производства (заповедното и исковото) налага извод за липса на ново обстоятелство и съответно на ново доказателство, които пряко да обусловят извод за недължимост на вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение. Въпросът за изпълнение или неизпълнение на задълженията на бенефициента по договора не е нов факт, който да не е бил известен на ищеца по иска, като се има предвид и че предмет на двете производства са две вземания, които макар и да произтичат от един общ юридически факт (договора) са на различни основания – връщане на предоставената финансова помощ и изпълнение на задължението на фонда да заплати непредоставената част от помощта. В този смисъл не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид на съществуването на практика на ВКС, включително и ТР № 4/13г. на ОСГТК по заявените от касатора въпроси не е обосновано приложното поле на касационното обжалване и съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 544/18.03.15г., постановено по т.д.№ 3472/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.