О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София 14.04.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 69/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за у. на и. , придобито от престъпна дейност гр. С., подадена от пълномощника Н. К. – инспектор-юрист, срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 77 от 19.10.2009г. по в.гр.д. № 432/2009г. с което е отхвърлен предявеният от КУИППД против С. Д. С., Р. Д. С. и Д. С. Д. иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на и. , подробно описано в решението.
Ответниците по жалбата С. Д. С. и Р. Д. С., двамата от с. А. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът КУИППД се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като същевременно твърди, че процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за делото са решени в противоречие със съдебната практика. Формулира въпросите:
1. Необходима ли е пряка причинна връзка между придобитото и. и престъпната дейност, за който твърди, че е решен в противоречие с решение № 87/2008г. ВТАС и решение № 80/2009г. ВТАС. Представя посочените решения, като върху второто от тях липсва отбелязване, че е влязло в сила. След служебна справка ВКС установи, че с определение № 1488/30.10.2009г. по гр.д. № 1116/2009г. на ВКС, ІV г.о. е допуснато касационно обжалване на решение № 80/10.04.2009г. по гр.д. № 117/2009г. ВТАС.
2. Определяйки представените във въззивното производство писмени доказателства като нови ВТАС е допуснал нарушение на ТР № 138/1967 ОСГК на ВС, което представя.
3. В противоречие с практиката – посоченото по-горе решение № 80/2009г. ВТАС и определение № 225/2009г., ВКС, е решен въпросът дали са законни доходите, които не са декларирани по надлежния ред.
4. Въпросът за използването на критерия „минимална работна заплата” при оценка на имуществото е решен в противоречие със съдебната практика – посоченото по-горе решение № 80/2009г. ВТАС и решение № 87/2008г. ВТАС.
5. Въпросът за пазарната стойност като критерии за оценка на активите е решен в противоречие със съдебната практика, изразена в определение № 504/2009г. ВКС, ІІІ г.о., решение № 87/2008г. ВТАС и решение № 298/2008г. ВТАС, върху което липсва отбелязване, че е влязло в сила. След служебна справка ВКС установи, че с решение № 87/29.01.2010г. по гр.д. № 369/2009г. на ІІІ г.о., ВКС, същото решение е отменено в частта, с която е обезсилено решение № 148/2008г. на Ловешкия окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане, а в останалата част въззивното решение е потвърдено.
Касаторът счита, че изясняването на последните два въпроса е и от значение за точното прилагане на закона.
По първия от поставените въпроси, в съответствие с трайната съдебна практика, изложена и в представените съдебни решения, въззивният съд е приел, че извършената от ответниците престъпна дейност е само предпоставка за допустимостта на претенцията на КУИППД и служи като презумпция относно придобиването на и. от ответниците в резултат на престъпна дейност, доколкото не са установили законен източник на доходи за придобиване на имуществото. В съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД и приложената съдебна практика съдът е приел, че в настоящото производство не следва да се установява причинно-следствена връзка между извършената от ответниците престъпна дейност и придобиването на имуществото. Твърденията на касатора, че въззивният съд е приел за недоказано придобиване на и. през периода на осъществяване на престъпната дейност, не съответства на мотивите на решението, изложени по-горе.
По втория формулиран от жалбоподателя въпрос не е налице противоречива съдебна практика, тъй като приложеното ТР № 138/1967г. ОСГК на ВС е по прилагането на чл. 231 ГПК /отм./ и е неприложимо към въззивното производство, развило се по правилата на ГПК от 2007г.
По третия въпрос също не се установява предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Както бе посочено по-горе решение № 80/2009г. на ВТАС не е влязло в сила, а само влезлите в сила решения формират съдебна практика – ТР № 1/2009г., ОСГТК на ВКС, т. 3. Приложеното определение № 225/2009г. на ВКС е постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и в него не е решен поставеният от касатора въпрос. Освен това следва да се отбележи, че въззивният съд е определил доходите на ответниците въз основа на данъчните декларации за декларирана печалба от регистрираната от тях фирма СД „С” за проверявания период. Не са декларирани доходите на родителите на С. , с които ответниците са живели в едно домакинството, от производство на земеделска и животновъдна дейност, но те са трети лица. Техните доходи съдът е приел за установени въз основа на представени по делото писмени доказателства и свидетелски показания.
Въпросът за използване на критерия „минимална работна заплата” при оценката на имуществото е решен от съда според поддържаната от касатора теза и не е налице противоречивото му решаване от съдилищата. Макар и да е изразил становище, че при определяне на „значителната стойност” на придобитото и. не следва да се използва като критерий минималната работна заплата, въззивният съд е извършил оценката на имуществото именно по този критерии. Освен това следва да се отбележи, че въпросът не е от значение за решаването на делото, тъй като проверяваният период е след влизане в сила на 05.07.1999г. на Закона за деноминация на лева, поради което този начин на изчисляване в случая няма практическа стойност.
Последният въпрос също е решен от въззивния съд съгласно приложената съдебна практика и поддържаната от касатора теза. Въззивният съд е оценил придобитото от ответниците и. както по неговата придобивна стойност, така и по пазарната му стойност към датата на придобиването, като е приел, че и в двата случая стойността на имуществото не превишава доходите, за които са установени законни източници.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, № 77 от 19.10.2009г. по в.гр.д. № 432/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: