О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 18.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 209/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Р. Л., С. Т. Л. и М. Т. Л., тримата от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. Д. Йовчева, срещу решение № 1* от 02.12.2009 г. по гр. д. № 1691/2009 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 1264/23.03.2009 г. по гр. д. № 1756/2007 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от касаторите против „Д” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за разликите над сумите 40 000 лв. до 60 000 лв., или по 20 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законните лихви от 19.07.2007 г. до окончателното плащане.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 от ЗЗД, и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовават се на незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за материална доказателствена сила по чл.143, ал.1 от ГПК /отм./ на констативния протокол за ПТП в частта, отразяваща обстоятелствата по настъпване на увреждащото произшествие и поведението на наследодателя им по време на инцидента. Релевират доводи, че в посочената част протоколът има характер на частен документ и не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като не възпроизвежда лични възприятия на длъжностното лице – съставител и не може да послужи като единствено доказателство за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. По съображения в жалбата касаторите правят искане за отмяна на решението в атакуваната част и за потвърждаване на частта от първоинстанционното решение, с която са уважени исковете им за разликите над сумите 40 000 лв. до претендираните размери от по 60 000 лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че като е приел наличие на материална доказателствена сила по чл.143, ал.1 от ГПК /отм./ на констативния протокол в частта относно обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието, въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото и за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържат, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2009 г. на ІІ т. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК /т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Позовават се и на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с довод, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба „Д” АД не изразява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваната част на въззивното решение, след частична отмяна на атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно решение, Софийски апелативен съд е отхвърлил предявените от касаторите против „Д” АД субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за разликите над сумите 40 000 лв. до сумите 60 000 лв., претендирани като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Т. Л. – съпруг на Н. Л. и баща на С. Л. и М. Л. , настъпила на 19.04.2007 г. в резултат на ПТП от 08.04.2007 г., причинено виновно и противоправно от застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” в „Д” АД водач на превозно средство. Отхвърлянето на исковете е обосновано с разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, след като съдът е приел за доказано и основателно релевираното от ответника – застраховател възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Т. Л. . Изводът за наличие на съпричиняване е изграден върху представения с исковата молба от самите ищци и неоспорен от тях констативен протокол за ПТП № К 484/08.04.2007 г., съставен от дежурен служител на МВР при посещение на мястото на произшествието, в раздел „О” на който е отразено, че инцидентът е настъпил в момент, когато движещият се по уличното платно автомобил е блъснал пресичащия на червен светофар пешеходец Т. Л. . Изложени са съображения, че в качеството на официален удостоверителен документ протоколът се ползва с материална доказателствена сила по чл.143, ал.1 от ГПК /отм./ относно всички факти, удостоверени в съдържанието му от длъжностното лице – съставител, и че след като ищците не са ангажирали доказателства за опровергаване на констатациите за предприето пресичане на уличното платно от пострадалия пешеходец при червен светлинен сигнал на светофара, съпричиняването следва да се приеме за доказано. Съобразявайки обстоятелствата и механизма на произшествието, решаващата инстанция е приела съпричиняване в степен ? и е намалила определеното по правилото на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди – по 80 000 лв. за всеки от ищците, съразмерно на съпричиняването, в резултат на което исковете са отхвърлени за разликите над сумите 40 000 лв. до сумите 60 000 лв.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване е обвързано от основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, на които се позовават касаторите, но според настоящия съдебен състав тези основания не са налице.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос – притежава ли материална доказателствена сила по чл.143, ал.1 от ГПК /отм./ съставеният от длъжностно лице при МВР констативен протокол за ПТП в частта, отразяваща обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието, несъмнено е значим за крайния изход на конкретното дело. Даденият от въззивния съд положителен отговор на посочения въпрос е обусловил изводите му за основателност на заявеното от ответника възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД и частичното отхвърляне на предявените от касаторите искове по чл.226, ал.1 от КЗ, с което е изпълнено основното изискване на чл.280, ал.1 от ГПК.
Недоказана е обаче поддържаната от касаторите допълнителна предпоставка по т.1 /сочена неправилно като т.2/ на чл.280, ал.1 от ГПК, кумулативното наличие на която е абсолютно условие за допускане на обжалването. Представеното с изложението решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., е неотносимо към разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос и не може да обоснове приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Решението не третира доказателствената сила на констативните протоколи за ПТП в гражданския процес, а отрича материалната доказателствена сила по смисъла на чл.143, ал.1 от ГПК /отм./ на постановените от органите на досъдебното производство актове – заключително обвинително постановление и обвинителен акт, в частта относно изводите за механизма на произшествието и наличието на съпричиняване от пострадалия. Посочените актове не са тъждествени с протоколите за ПТП, съставяни от полицейските органи по реда на чл.125 от ЗДвП и чл.60, ал.1, т.6 от ЗМВР /отм./ в кръга на техните правомощия. Поради това не би могло да се възприеме тезата на касаторите, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл.143, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е не само бланкетно, но и неуместно с оглед на довода, че обуславящият изхода на делото правен въпрос е от значение единствено за точното прилагане на закона. Според задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящия случай касаторите не се позовават на неясни правни норми, които да пораждат необходимост от тълкуване. По въпроса за доказателствената сила на неоспорените констативните протоколи за ПТП, съставяни от органите на МВР, съществува константна съдебна практика /напр. решение № 33/07.02.2008 г. по т. д. № 674/2007 г. на ВКС, ІІ т. о./, която не отрича материалната им доказателствена сила в гражданския процес и не се налага да бъде изоставяна или осъвременявана, за да се възприеме за правилна друга практика. Следователно, искането за достъп до касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, освен неаргументирано, е и неоснователно, поради което въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол на разглежданото основание.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 209/2010 г. на Софийски апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 02.12.2009 г., постановено по гр. д. № 1691/2009 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :