О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
Гр.София, 17.05.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 947 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “Е” Е. , г. Н. срещу решение № 29/23.04.2009г., постановено по т.д. № 61/09г. от Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 223/20.12.2008г. по т.д. № 371/2007г. на Бургаския окръжен съд и “Е” Е. е осъдено да заплати на “С”О. , г. Н. сумата от 47098.80 лв., представляваща стойността на извършени строително-монтажни работи по договор от 01.10.2004г., както и сумата от 13825 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2005г. до 06.08.2007г. и разноски по делото. Касационна жалба е подадена и срещу решение № 68/14.07.2009г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 29/23.04.2009г. в мотивите относно изписване на датата “03.04.2005г.” вместо “03.05.2005г.” и в мотивите и диспозитива относно фирменото наименование на касатора.
Касаторът поддържа, че решенията са неправилни и са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът “С”О. не взема становище по жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за изработка, по който изпълнителят “С”О. е изпълнил задължението в срок да построи сграда до етап “груб строеж”. Работата е приета от възложителя “Е” Е. без възражения, като не е заплатено възнаграждение в размер на присъдената сума. Решаващият състав е изложил съображения по спорните по делото факти относно изграждането на таван над последната бетонна плоча, срока на изпълнение и приемането на работата, като е обсъдил събраните по делото доказателства.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По касационната жалба срещу решение № 29/23.04.2009г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е заявил оплаквания за неправилност на решението – относно тълкуването на договора, изграждането на обекта на етап “груб строеж”, предаването на работата, досежно интерпретацията на фактическата обстановка, кредитиране на заключенията на вещите лица и показанията на разпитаните свидетели.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
По жалбата срещу решение № 68/14.07.2009г.
Решението е постановено по молба на настоящия касатор за поправка на явна фактическа грешка в датата на изписване на протокола за приемане на експертна оценка.
В касационната жалба не са изложени основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, включително и за неправилност на решението за поправката. Изцяло се коментират мотивите на въззивния съд по съществото на спора, а не по отношение на допусната поправка в изписването на датата и на фирменото наименование на дружеството.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29/23.04.2009г. и решение № 68/14.07.2009г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по т.д. № 61/09г. от Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.