О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 27.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 233/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „В” АД – гр. В. срещу определение на Варненски апелативен съд по в. гр. д. № 580/2009 г., постановено в открито съдебно заседание на 10.02.2010 г., с което на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ е спряно производството по делото, образувано по предявени от „К” О. против „В” АД искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, чл.108 от ЗС и чл.92, ал.1 от ЗЗД, до приключване на гр. д. № 4137/2005 г. по описа на Варненски районен съд.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа доводи за липса на предпоставките по чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./, от които е обусловено спирането на делото на възприетото от въззивния съд основание. Твърди, че производството по гр. д. № 4137/2005 г. на Варненски районен съд, образувано по предявен от трето лице срещу дружеството иск с правно основание чл.108 от ЗС, няма преюдициално значение за изхода на спряното дело и конкретно за основателността на главния иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Излага съображения, че в производството за сключване на окончателен договор за покупко – продажба на недвижим имот съдът проверява принадлежността на правото на собственост върху имота към патримониума на прехвърлителя – продавач въз основа на съответните документи за собственост, поради което евентуалното съдебно решение, с което се признават права в полза на трето лице върху същия имот, би съставлявало повод за евициране на купувача, не и основание за отхвърляне на конститутивния иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Ответникът по частната жалба „К” О. оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по силата на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството по в. гр. д. № 580/2009 г. е образувано пред Варненски апелативен съд при условията на чл.218з от ГПК /отм./ по повод въззивна жалба на „В” АД срещу решение на Варненски окръжен съд, постановено по гр. д. № 1108/2007 г. С първоинстанционното решение, предмет на въззивно обжалване, са уважени предявените от „К” О. срещу „В” АД обективно съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, чл.108 от ЗС и чл.92 от ЗЗД, като е обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 08.08.2007 г. за покупко – продажба на недвижим имот в гр. В., вилна зона „А”, съставляващ поземлен имот пл. № 87 по кадастралния план на местността от 2000 г., при условие, че ищецът – купувач ще заплати на ответника – продавач уговорената продажна цена, осъден е ответникът да предаде на ищеца владението върху имота, както и да му заплати неустойка в размер на сумата 125 184 евро, законни лихви и разноски.
За да постанови спиране на делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ по искане на ищеца – въззиваем „К” О. , Варненски апелативен съд е приел, че изходът на спора по главния иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, а и на обективно съединените искове по чл.108 от ЗС и чл.92, ал.1 от ЗЗД, е обусловен от изхода на висящото пред Варненски районен съд гр. д. № 4137/2005 г. Посоченото дело е образувано по искова молба вх. № 10241/24.08.2005 г. на З. Д. Д. , с която последната е предявила срещу „В” АД иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване право на собственост и предаване на владението върху недвижим имот с площ от 7 590 кв. м., находящ се във вилната зона на гр. В., като не е съществувал спор, че имотът е идентичен с този, обект на предварителния договор от 08.08.2007 г.
Определението е неправилно.
Спиране на делото на основанието, визирано в чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./, е допустимо и възможно в случаите, при които в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има преюдициално значение за правилното решаване на спора, въведен чрез предявения иск. Преюдициална връзка между делата е налице тогава, когато предмет на обуславящото дело е право или правоотношение, от чието съдебно признаване или отричане зависи съществуването на спорното право и основателността на иска по обусловеното дело. Основанието на чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ предпоставя не само обективна връзка между предмета на делата, а и субективна връзка между страните по тях, тъй като само тогава страните по обусловеното дело биха могли да се позовават на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо, формирана с решението по обусловеното дело – аргумент от чл.220, ал.1 от ГПК /отм./.
Предмет на разглеждане в производството по спряното гр. д. № 580/2009 г. на Варненски апелативен съд е конститутивен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, предявен от „К” О. в качеството му на купувач по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу продавача по договора „В” АД. Чрез този иск купувачът е упражнил по съдебен ред признатото в чл.19, ал.3 от ЗЗД потестативно право за обявяване на предварителния договор за окончателен, за да придобие собствеността върху имота. Основателността на иска е обусловена от принадлежността на правото на собственост към патримониума на продавача – чл.298, ал.1 от ГПК /отм./, а съгласно чл.482, ал.2 от ГПК /отм./ последната се преценява от съда въз основа на документите, с които продавачът се легитимира като собственик на прехвърляния имот.
Настоящият състав намира, че правилното решаване на спора по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД не е обусловено от изхода на гр. д. № 4137/2005 г. на Варненски районен съд, както незаконосъобразно е приел въззивният съд. Посоченото дело е образувано по предявен от трето лице срещу продавача по предварителния договор иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикиране на имота, обект на предварителния договор, но купувачът „К” О. не участва като страна – главна или подпомагаща, в производството по това дело. Независимо от предмета на двете дела, решението по ревандикационния иск няма да има значение за спора по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД поради липсата на субективен идентитет между двете дела. Неучастието на купувача съставлява процесуална пречка той да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо, с която ще се разреши възникналия между продавача и третото лице спор за собствеността върху имота. Предвид разпоредбата на чл.220, ал.1 от ГПК /отм./, при евентуално уважаване на ревандикационния иск съдът, разглеждащ иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, не би могъл да го отхвърли по съображения, че правото на собственост на продавача по предварителния договор е отречено със съдебно решение, постановено в рамките на друго дело без участие на насрещната страна – купувачът по договора. По същите съображения – непротивопоставимост на решението по иска за собственост на купувача по предварителния договор, спирането на производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД е безпредметно и от гледна точка на бъдещото правоприемство между продавача и купувача, което би настъпило в случай на положителен изход на същото производство. При тези обстоятелства, след като съдебното решение по гр. д. № 4137/2005 г. на Варненски районен съд е непротивопоставимо на ищеца по гр. д. № 580/2009 г. на Варненски апелативен съд, правоустановяващото му действие не е обуславящо за изхода на спора по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и не може да послужи като основание по чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ за спиране на делото.
Предвид изложените съображения, определението за спиране на производството по гр. д. № 580/2009 г. на Варненски апелативен съд следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 10.02.2010 г. по в. гр. д. № 580/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ е спряно производството по делото до приключване на гр. д. № 4137/2005 г. по описа на Варненски районен съд.
ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :