2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2958/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 10.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2958/2014 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение с № 141 от 02.10.2013 год., постановено по в.гр.дело № 7/2012 год. на Варненския апелативен съд, с което е обезсилено решение с № 414 от 06.02.2013 год. по гр.дело № 1763/2010 год. по описа на Варненския окръжен съд за отхвърляне иска на Р. С. Я., ЕГН [ЕГН], Д. И. Д., ЕГН [ЕГН], И. И. И., ЕГН [ЕГН], И. Г. Д., ЕГН [ЕГН], Е. Г. И., ЕГН [ЕГН], А. Д. К., ЕГН [ЕГН], Р. Б. Т., ЕГН [ЕГН], К. Й. Т., ЕГН [ЕГН], П. С. В., ЕГН [ЕГН], Е. С. К., ЕГН [ЕГН], всички от [населено място] и Ю. Н. Н., ЕГН [ЕГН], И. Д. Т., ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място] срещу [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място]-9009, район „М.”, [улица], представлявано от А. Н. за предаване собствеността и владението на недвижим имот, представляващ 4000 кв.м. – част от имот пл.№ 5097/ по КП от 1956 год./стар 324/ по плана на З. промишлена зона, така както е очертана с червено-кафяв цвят на комбинираната скица на стр.130 от делото/, а по действаща КК на З. промишлена зона на [населено място]-4000 кв.м.ид.части от имот с идентификатор 10135.3514.204, целият с площ 80601 кв.м., на основание чл.108 ЗС, с връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [фирма], представляван от адвокат И. К. З., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Представлява ли решението за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по благоустройствените закони отделно основание за собственост спрямо основанието за собственост от преди и към момента на отчуждаването на имота и следва ли въззивният съд да осъществи косвен съдебен контрол върху заповедта /съдебното решение/ за отмяна на отчуждаването по чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, при предявен иск за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност?
2. Представлява ли решението за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по благоустройствените закони отделно основание за собственост спрямо основанието за собственост от преди и към момента на отчуждаването на имота?
От ответниците по касация Д. И. Д., И. И. И., Р. С. Я., И. Г. Д., Е. Г. И., Р. Б. Т., Е. С. К., П. С. В., И. Д. Т., М. Т. К. и Ю. Н. Н., представлявани от адвокатите М. П.-В. и В. В. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените по делото разноски за настоящото производство, за което липсват данни да са сторени в това число и разноските от предходните инстанции, за последните /за първа и въззивна/ е предвиден друг процесуален ред.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да обезсили решението на първоинстанциония съд въззивният съд на основание чл.270, ал.3 ГПК е приел, че съдебният акт е недопустим тъй като реституцията не е била въведена от ищците като основание на иска за собственост още повече, че в диспозитива е индивидуализирана претенцията и като реална част от поземления имот по скицата към заключението на вещото лице, при липса на заявен петитум за осъждане за реална част от имота. Взето е предвид, че с исковата молба, уточнена по отношение на петитума с молби от 24.04. и 07.02.2011 год. на основание чл.108 ЗС ищците са заявили за разглеждане осъдителен иск за собственост на 4000 кв.м. в идеални части от ПИ с площ от 80601 кв.м. с идентификатор № 10135.3514.204 по кадастралната карта на [населено място], З. промишлена зона, основан на твърдението за придобиване на имота по договор за продажба, сключен от наследодателя им Г. Я. Н. с нотариален акт № 193/1951 год. и наследствено правоприемство.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Решаващите мотиви на въззивния съд касаят недопустимостта на първоинстанционно решение с оглед произнасянето по иска с правна квалификация чл.108 ЗС на незаявено основание /реституция/, поради което ТР № 6/10.05.2006 год. по т.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС, отнасящо се до спорни въпроси на реституционните производства е неотносимо към обжалваното решение на апелативния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 02.10.2013 год., постановено по в.гр.дело № 7/2012 год. по описа на Варненския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ