О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
Гр.С., 02.04.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.436 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кметство [населено място], общ. Р., срещу решение №.4407/20.10.14г. на Окръжен съд Благоевград по г.д.№.657/14 – с което е потвърдено решение №2219/3.06.2014г. по г.д.№.9/14г. на Районен съд Разлог.
Ответната страна П. Х. Р. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил прекратен на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ /поради липса на качества/ от работодателя, без в процеса той да е доказал наличието на това основание. В длъжностната характеристика на ищцата като изисквания за заеманата от нея длъжност „технически сътрудник” са посочени средно образование и компютърна компетентност – като може да се приеме, че под „други необходими компетентности” се касае за изисквания за ориентация към резултати, комуникативна компетентност, ясно изразяване в устна и писмена форма, работа в екип, ефективно удовлетворяване на потребностите на потребителите на административни услуги, професионална компетентност. От друга страна съдържанието на заповедта включва конкретизация на липсващите у работника качества – посочено е, че служителката не притежава „психични качества” за изпълнение на задълженията й като технически сътрудник – като са изброени такива по длъжностна характеристика – че не може да работи в екип, че има комуникативна некомпетентност, неяснота в изразяването /доколкото са вменени и неизпълнения на други задължения, които, обаче, не се отнасят към основанията за прекратяване по чл.328 ал.1 т.5 КТ, съдът не ги е обсъждал/. На база анализ на приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели въззивната инстанция е заключила, че работодателят не е установил липсата на горните качества, респективно неизпълнение на възложените на служителката задачи, дължащо се на липса на тези качества – поради което и обжалваната заповед е незаконосъобразна.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса „следва ли работодателят да мотивира в уволнителния акт по чл.328 ал.1 т.5 КТ какви качества липсват на работника, какви са качествата, необходими на работника за ефективно изпълнение на работата и за необходимостта в заповедта да бъдат посочени качества, които липсват, както и за тежестта на работодателя да докаже липсата им”/ /реш.№.425/18.10.11г. на ВКС, ІV ГО, реш. №.165/6.07.11г. по г.д.№.1611/09, ІV ГО на ВКС/, както и по въпроса „относно правомощието на въззивната инстанция да допусне събиране на нови доказателства и докъде са пределите на служебното начало съгласно чл.7 ГПК вр. с чл.266 ГПК при бързите производства”/реш. №.468/23.11.11 по г.д.№.124/11, ІV ГО на ВКС/.
Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Като изхожда от тези принципни постановки, настоящият състав намира следното:
М. въпроси във връзка с мотивираността на заповедта за уволнение са неотносими. К. счита, че изводите на въззивния съд за незаконност на уволнението се основават на констатация, че заповедта за уволнение не е мотивирана – в която връзка и поставя съответните материалноправни въпроси относно необходимостта и изискванията за мотивираност на тази заповед. Така формулираните въпроси, обаче, не са от значение за решаването на делото – тъй като въззивният съд е приел оспорената заповед за уволнение за достатъчно мотивирана /а не за немотивирана/ и е разгледал спора по същество. Видно от решаващите му изводи, уволнението е отменено като незаконно не на формално основание – поради липса на мотиви на заповедта, а поради това, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на основанието за уволнение „липса на качества за ефективно изпълнение на работата“ /съдът изрично е посочил кои „психични качества”, изброени в и произтичащи от длъжностната характеристика на ищцата, е посочено в заповедта, че тя не притежава, и че работодателят не е установил наличието на обстоятелствата по чл.328 ал.1 т.5 КТ – като в тази връзка са обсъдени показанията на разпитаните свидетели/. Така приетото е в съответствие, а не в противоречие със задължителната практика на ВКС, в това число цитираната от касатора – съгласно която липсващите качества следва да бъдат посочени в заповедта за уволнение – като посочването може да е както изрично, така и чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В съответствие с установеното в тази практика правило за разпределяне на доказателствената тежест – че тежестта за установяване липсата на претендираните качества е на работодателя, е и приетото от въззивната инстанция, че именно работодателят не е доказал наличието на твърдяното в заповедта за уволнение основание на чл.328 ал.1 т.5 КТ. От друга страна, не се касае за неясни или противоречиви разпоредби, във връзка с които липсва практика или има необходимост от осъвременяването й. Предвид изложеното не е налице както хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, така и такава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с първата група въпроси.
Втората група въпроси – за които се твърди, че са разрешени в противоречие с реш. №.468/23.11.11 по г.д.№.124/11, ІV ГО на ВКС, също са неотносими. Те не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Предвид изложеното те не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед на посоченото, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените пред касационната инстанция разноски в размер на 400лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.4407/20.10.14г. на Окръжен съд Благоевград по г.д.№.657/14г.
ОСЪЖДА Кметство [населено място], [община], обл. Б., ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес [населено място], адв. [улица], ет.3, кантора №.341, адв. А. Ч., да плати на П. Х. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Р., обл. Б., 400лв. /четиристотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: