О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
[населено място], 20.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Н. ч. т. д. №1487 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], против определение №1647 от 18.05.2017г. по т.д. №2458/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за отмяна на допуснатото с определение от 28.05.2015г. по ч.гр.д. №2087/2015г. на САС, ГО, 12 състав, обезпечение на предявения от И. П. К. срещу [фирма], [населено място] и И. Р. иск с правно основание чл.535 от ТЗ за заплащане на сумата от 25 000 евро, съставляваща част от главница по запис на заповед от 23.04.2014г.
Частният жалбоподател сочи, че определението на Софийски апелативен съд е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че в хода на производството имотът, върху който е допуснато обезпечението, е преминал в собственост на трето лице на основание постановление за възлагане на недвижим имот от 15.07.2015г. по изп. дело №20158410400368/2015г. на ЧСИ Н. М.. Също така поддържа и че не се е осъществило условието за допускане на обезпечението, тъй като ищецът не е внесъл определената от съда парична гаранция в размер на 5 000 лева. Поради това счита за неправилен извода на въззивния съд, че не е отпаднала обезпечителната нужда от допуснатото обезпечение и не са налице предпоставки за отмяната му.
Ответникът И. П. К. поддържа,че частната жалба е недопустима, тъй като определението на съда, с което се отказва отмяна на обезпечението не подлежи на обжалване. Наред с това счита, че същата е неоснователна, тъй като публичната продан на обекта на обезпечението, не е сред изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.402 ал.2 от ГПК предпоставки.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение №1434/28.05.2015г. по ч.гр.д. №2087/2015г. на Софийски апелативен съд е отменено определение от 30.04.2015г. по т.д. №66/2015г. на Благоевградски окръжен съд и е допуснато обезпечение на предявения от И. П. К. срещу [фирма], [населено място] и И. Р., частичен иск за сумата 25 000 евро, съставляваща част от главница по запис на заповед, издаден на 23.04.2014г. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – офис, находящ се в [населено място], при условие,че ищецът представи доказателства за внесена по сметка на САС парична гаранция в размер на 5 000 лева.
С решение от 24.11.2016г. по т. д. №66/2015г. по описа на Благоевградски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от И. П. К. срещу [фирма], [населено място], осъдителен иск. Срещу решението е подадена в срок въззивна жалба от ищеца И. П. К., като по жалбата е образувано т.д. №2458/2017г. на Софийски апелативен съд. На 07.04.2017г. ответникът е подал молба за отмяна на обезпечението, в която е изложил твърдения за новонастъпили обстоятелства – в хода на производството имотът, върху който е допуснато обезпечението, е преминал в собственост на трето лице на основание постановление за възлагане на недвижим имот от 15.07.2015г. по изп. дело №20158410400368/2015г. на ЧСИ Н. М..
С обжалваното определение от 18.05.2017г. по т.д. №2458/2017г. на Софийски апелативен съд, молбата е оставена без уважение.
Отмяната на обезпечителните мерки цели да преустанови действието им, тъй като защитата, която те дават вече е неоправдана, защото очакваното уважаване на обезпечения иск не е настъпило, било защото искът е отхвърлен с влязло в сила решение, било защото производството по него е прекратено.
В настоящия случай производството по осъдителния иск, за чието обезпечаване е наложена обезпечителна мярка, не е приключило с влязло в сила решение, нито е прекратено, поради което и нуждата от привременна защита чрез обезпечителния процес не е отпаднала.
Без значение за изхода на производството по чл.402 ал.2 от ГПК е преминаването на правото на собственост върху имота в полза на трето лице. Съгласно задължителните разяснения в т.5 от ТР №6/2013 на ОСГТК на ВКС принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. До момента, в който в страната не е въведен имотен регистър, вписванията се извършват по реда на Правилника за вписванията по персоналната партида на ответника. Ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 от ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца. Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. По тези съображения, в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана.
Също без значение е обстоятелството, че ищецът не е внесъл определената с определението от 28.05.2015г. по ч.гр.д. №2087/2015г. на САС, ГО, 12 състав, гаранция в размер на 5 000 лева. Внасянето на определената от съда гаранция не е предпоставка за допускане на обезпечението, а за налагането на допуснатата обезпечителна мярка. В случай, че гаранцията не бъде внесена, то допуснатата мярка „възбрана“ няма да бъде наложена, няма да бъде наложено ограничение в правната сфера на ответника и евентуално извършено от ответника разпореждане с недвижимия имот ще бъде противопоставимо на ищеца.
С оглед изложеното определение №1647 от 18.05.2017г. по т.д. №2458/2017г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №1647 от 18.05.2017г. по т.д. №2458/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.