О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София , 08.05. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на …………………………. април две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4723/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ст. юрк. Николина Кр. М. като пълномощник на Р. Г. Р. – кмет на О. гр. В., срещу въззивното решение № 62 от 14.05.2008 г. по в. гр. д. № 213/08 г. на Великотърновския окръжен съд. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществените процесуалноправен и материалноправен въпроси за допустимостта по съдебен ред да се защити претендирано право на собственост върху имот със статут по чл. 19 ЗСПЗЗ, придобито по давност, и за приложимостта на този придобивен способ, разрешаването на които от Върховния касационен съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация Н. Н. А. , А. Д. К. и Е. Д. К. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 1* от 16.11.2007 г. по гр. д. № 615/07 г. на Великотърновския районен съд, с което е признато за установено по отношение на О. В. Т. правото на собственост на основание давностно владение и наследство върху новообразуван недвижим имот № 1* с площ от 1 972 кв. м., находящ се в землището на с. А., местността “Ш”.
По делото е установено, че имотът е част от земеделска земя, съставляваща лозе с площ от 5.000 дка, която не е обобществявана, тъй като в района на с. А. не е образувано ТКЗС, и не е отнемана по друг начин. С писмен договор от 27.12.1965 г. собственикът й Х. П. Н. продал на А. Д. К. – наследодател на ищците, 1 400 кв. м., и купувачът бил въведен във владение на имота, което било непрекъснато и необезпокоявано и продължено след смъртта му в 1986 г. от наследниците по закон. Имотът е сред заявените за възстановяване от И. И. Н. – съпруга на Х. Н. , попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не е възстановен на наследниците на собственика. Попада в плана на новообразуваните имоти по пар. 4 в землището на с. А., одобрен със заповед от 27.05.2002 г. на областния управител.
Въззивният съд приел, че се касае за земеделска земя, но тъй като ищците не са правоимащи по чл. 10 ЗСПЗЗ, за тях специалният закон е неприложим. Налице е правен интерес от съдебно установяване, че са собственици, предвид факта, че имотът е включен във фонд “Р” и има статут на общинска собственост съгласно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, и с оглед нормата на чл. 19, ал. 8, т. 1 ЗСПЗЗ.
По така възникналия спор за материално право, който съгласно пар. 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ подлежи на решаване по съдебен ред, съдът приел, че спорният имот не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ или по ЗВСОНИ и не е актуван като социалистическа собственост /държавна, общинска или кооперативна/, поради което не съществуват пречки за придобиването му по давност. Приел, че предпоставките от фактическия състав на придобивната давност са установени от доказателствата по делото и затова положителният установителен иск за собственост е основателен.
Налице са предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните съображения:
Повдигнатите от касатора въпроси са съществени, защото от първият зависи упражняването на правото на защита, а вторият е свързан с изхода на спора. Предмет на делото е установяване право на собственост на основание давностно владение върху недвижим имот, попадащ в обхвата на чл. 19 ЗСПЗЗ. По въпросите за това кои имоти се включват в обсега на посочената норма, какъв е техният статут, приложима ли е спрямо тях придобивната давност, липсва съдебна практика, което налага Върховният касационен съд да се произнесе с оглед точното приложение на закона, което от своя страна ще допринесе за развитието на правото и за избягване на противоречива съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № № 62 от 14.05.2008 г. по в. гр. д. № 213/08 г. на Великотърновския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 7.50 /седем лв. и петдесет ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: