О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№373
Гр. София 12.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1340/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
С. И. Д. и Р. Д. Д. от гр. Д. са подали касационна жалба вх. № 2559/22.07.2009 г. срещу въззивното решение № 347 от 08.06.2009 г. по в.гр.д. № 299/2009 г. на Д. окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 39 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 186/2008 г. на Д. районен съд за допускане делба на седем недвижими имота / по п.п. І.4; І.5; І.7; І.8; І.9; І.10; І.11/ и е отхвърлен предявения от касаторите срещу С. И. В. и В. Д. В. от гр. Д. иск за делба на недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор 72624.631.22 по кадастралната карта на гр. Д., кв.”Р”, с площ 1052 кв.м., ведно с построената в него стопанска сграда /склад/ със застроена площ 110 кв.м. с идентификатор 72624.631.22.2 и стопанска сграда /склад/ със застроена площ 29 кв.м. с идентификатор 72624.631.22.1; 2/ поземлен имот с идентификатор 72624.631.20 в същия квартал, с площ 1219 кв.м.; 3/ поземлен имот с идентификатор 72624.631.13 с площ 730 кв.м., ведно със стопанска сграда с площ 730 кв.м. с идентификатор 72624.631.13.3; 4/ поземлен имот с идентификатор 72624.631.12 в кв.”Р” с площ 470 кв.м., ведно със стопанска сграда със застроена площ 470 кв.м. с идентификатор 72624.631.14; 5/ поземлен имот с идентификатор 72624.631.15 с площ 515 кв.м.; 6/ поземлен имот с идентификатор 726.631.14 с площ 989 кв.м. и 7/ поземлен имот с идентификатор 72624.631.16 с площ 505 кв.м., ведно със стопанска сграда от 115 кв.м. с идентификатор 72624.631.16.1. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция за отхвърляне на иска за делба на: гатер с релсов път и колички; банцинг; машина за рендоване /абрих/; машина за дебелина //щрайх-мус/; фреза; електрожен; компресор; точиларка за ленти; шмиргел; ел.дрелка с комплект приспособления; електрически телфер; електрическо табло; силажокомбайн /марка „Я”/ с приспособление; два броя балопреса – окомплектована и неокомплектована; фуражна ярмомелка; трактор „Б” с ремарке; два броя алуминиеви казани; доилен агрегат; КМД-6 адаптор за царевица;сламопреса К – 454; адаптор за косачка; адаптор за силаж.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и допускане делба на недвижимите имоти и движимите вещи.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС с позоваване на решение № 14 от 11.01.1980 г. по гр.д. № 2559/79 г. ВС, І г.о.; решение № 433-а от 04.07.1990 г. по гр.д. № 324/90 г. ВС, І г.о. и решение № 1* от 21.10.1991 г. по гр.д. № 849/91 г., ВС, І г.о.; б/ противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос с позоваване на отмененото от въззивния съд първоинстанционно решение № 39 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 186/2008 г. на Д. районен съд; в/ допустимо ли е въззивният съд да се самосезира и да издирва по пътя на служебното начало придобивния способ, без да е бил сезиран с подобно искане ? г/ нотариусът, действащ със статут на съдия, вкл. и на съдия по вписванията до влизане в сила на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, удостоверява ли с подписа си формата за действителност на сделката, а оттук и нейната валидност; д/ може ли съдът по пътя на косвения съдебен контрол, без да е сезиран за това от страните, да се произнася по действителността или недействителността на съдебните актове – в случая относно действието на вписването на договора за покупко-продажба от 19.03.1997 г. и последващите договори и нотариални актове ?
П. да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
За да отмени решението на първата инстанция в частта, с която е била допусната съдебна делба на поземлените имоти по пунктове І-4; І.5; І.7; І.8; І.9; І.10 и І.11 от исковата молба и да отхвърли предявения по отношение на тях иск, въззивният съд е приел,че подписите на продавача и купувачите по договора от 19.03.1997 г., сочен от ищците /сега касатори/ като основание за възникване на съсобственост между съделителите, не са нотариално удостоверени, а неспазването на облекчената форма за продажба на недвижими имоти, предвидена в § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ /в редакцията след изменението в ДВ,бр. 79 от 17.09.1996 г./, има за последица нищожност на прехвърлителната сделка – чл.26, ал.2 ЗЗД. Според въззивния съд, споменатият договор не поражда вещноправни последици и страните по делото не се легитимират като съсобственици на заявените за делба недвижими имоти, а издадения въз основа на този договор нотариален акт № 74, т.ІІІс, нот.дело № 1175/1997 г. на ДРС констатира несъответно на действителното правно положение, вещни права, каквито страните не притежават.
По отношение на движимите вещи е прието, че ищците /сега касатори/ не са представили категорични доказателства, установяващи наличието на съсобственост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Касаторите не се позовават на задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ /отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и на търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Приложените решения на състави на Върховния съд са извън обхвата на практиката, имащи задължителен характер. Това са решения по конкретни казуси, постановени в съответствие със съществуващата обща и трайна съдебна практика, уреждат конкретни правоотношения с индивидуализирани адресати и не могат да бъдат поставени ведно със задължителните тълкувателни решения.
Отделно от това, приложените решения на състави на Върховния съд не са пряко относими към настоящия казус и не могат да послужат като основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК. Решение № 14 от 11.01.1980 г. по гр.д. № 2559/79 г. ВС, І г.о. обръща внимание, че удостоверението по чл.278, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ или писмените доказателство не са единствените доказателства за установяване принадлежността на недвижим имот към наследството и че този факт може да бъде установен или опроверган и със свидетелски показания, поради което неприлагането на удостоверение или друго писмено доказателство не може да бъде основание за недаване ход на исковата молба за делба или за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство. Същевременно, обаче практиката на Върховния съд /срвн напр.решение № 996 от 04.01.1995 г. І г.о./ подчертава, че удостоверението или другите писмени доказателства трябва да бъдат достатъчни и убедителни, установяващи съсобствеността по несъмнен начин. Към настоящия случай не е относимо и решение № 433-а от 04.07.1990 г. по гр.д. № 324/90 г. на ВС, І г.о., което е израз на постоянната практика /срвн така и решение № 299 от 24.03.1992 г. по гр.д. № 110/92 г. І г.о./, съобразно която делбата на несъсобствена на съделителите вещ не е нищожна и съделителят, получил чужда вещ, има правата по чл.73 ЗН при съдебно отстраняване, аналогично на чл.189 и сл. ЗЗД /евикция при продажба/. Решение № 1* от 21.10.1991 г. по гр.д. № 849/91 г. І г.о. пък е посветено на силата на пресъдено нещо на решенията в делбеното производство и тяхната непротивопоставимост на лица, които не са страни – ищци или ответници по делбеното дело, нито са встъпили или са привлечени в процеса като трети лица по смисъла на чл.174 и чл.175 ГПК /отм./.
Не е налице противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Тези разрешения в хода на висящото инстанционно производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила. Затова, отмененото първоинстанционно решение № 39 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 186/2008 г. на Д. районен съд, с което искът за делба на седемте поземлени имота е бил уважен, не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Липсва и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато при разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не съдържа твърдения, че е налице подобна хипотеза или че съдът за първи път се произнася по даден правен спор или се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
Както се посочи, решаващ аргумент за отхвърляне на иска за делба на седемте поземлени имота е, че договорът за продажба от 19.03.1997 г., на който ищците /касатори/ основават възникването на съсобствеността, е нищожен, тъй като не е спазена изискуемата се от § 29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ /редакция след изменението с ДВ,бр. 79 от 17.09.1996 г./ форма за действителност – нотариална заверка на подписите на страните по разпоредителната сделка. Обстоятелството, че пред въззивния съд ответницата С. И. В., лично и като пълномощник на ответника В. Д. В. е заявила, че двамата са съгласни да се допусне делба на имотите под №№ 4*„О” и че оспорват само квотите на съделителите /без обаче да оттеглят подадената от тях жалба срещу първоинстанционното решение/, не е съставлявало пречка за решаващия спора като втора поред инстанция по същество съд да преценява валидността на сделката, от която ищците /касатори/ извеждат възникването на съсобствеността върху процесните седем поземлени имота. Предметът на въззивното производство, очертан с жалбата срещу решението на първата инстанция не е изключвал произнасяне на окръжния съд и по въпроса доколко е установена по несъмнен начин твърдяната съсобственост върху поземлените имоти. Формулираните с изложението въпроси съставляват оплаквания за неправилност на решението на въззивната инстанция по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да бъдат проверявани от Върховния касационен съд в производството по чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая, липсва такова основание, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Изложението не съдържа никакви твърдения за наличие на основание по чл.280, ал.1 ГПК по отношение делбата на движимите вещи.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 347 от 08.06.2009 г. по в.гр.д. № 299/2009 г. на Д. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 22.07.2009 г. на С. И. Д. и Р. Д. Д. от гр. Д..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: