О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 374/17.07.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на седемнадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Камелия Маринова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3491 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 3073/ 01.06.2015 г. по гр. д. № 1451/ 2015 г, с което Пловдивски окръжен съд е потвърдил разпореждане № 5400/ 11.05.2015 г. по гр. д. № 1999/ 2015 г. на Пловдивски районен съд. С потвърденото разпореждане (неточно именувано и от двете инстанции „определение”) първостепенният съд на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба в частта по отрицателния установителен иск на М. Г. Г. срещу М. Г. Р. като недопустим – предявен при липса на правен интерес.
Определението на въззивния съд се обжалва от М. Г. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, налице ли правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за лицето, което претендира права върху имот, срещу лицето, което също претендира право на собственост върху имота, но е прехвърлило своите хипотетични права на трето лице? К. счита, че въпросът е включен в предмета на „процеса относно процеса”, обуславя изводите в определението и въззивният съд го е решил в противоречие с ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/ 2012 г. ОСГТК на ВКС и решение № 147/ 17.06.2013 г. по гр. д. № 1810/ 2013 г. ІІ-ро ГО на ВКС. По същество намира, че определението подлежи на отмяна като постановено в противоречие на чл. 130 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира частната жалба с допустим предмет. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждане по чл. 130 ГПК, което прегражда развитието на делото (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК). Частната жалба е от легитимирана страна – ищцата, на която единствено принадлежи обжалваемият интерес. Спазени са и останалите условия за нейната допустимост и редовност, но липсва допълнителното условие на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображенията за това са следните:
За да изключи правния интерес по отрицателния установителен иск, предявен срещу М. Г. Р., въззивният съд е съобразил, че ищцата (сега касатор) го извежда с твърденията, че на основание реституция по чл. 1 ЗВСОНИ и наследствено правоприемство е собственик на 2/ 3 ид. части от процесния имот и от договора по н. а. № 161/ 23.09.2014 г. По договора ответницата е дарила на други двама ответници „ всички притежавани от нея 178/ 360 ид. части” от имота. Въззивният съд е намерил обаче, че отрицателният установителен иск не цели да се отрекат правата на ответника към един минал момент. Той има за цел тези права да бъдат отречени при всеки възможен правен способ, осъществен до приключване на устните състезания пред инстанция по същество. Това са мотивите, при които въззивният съд е потвърдил разпореждането за частично връщане на исковата молба, считайки за правилно приложена разпоредбата на чл. 130 ГПК.
Следователно е включен в предмета на делото и обуславя определението въпросът налице ли е правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за лицето, което претендира права върху имот, срещу лицето, което е прехвърлило своите права на трето за процеса лице. Няма обаче противоречие с начина, по който е решен от въззивния съд и задължителните указания в приложението на закона, дадени с тълкувателното решение, на което касаторът се позовава. ТР № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/ 2012 г. ОСГТК на ВКС приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск има, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Извършеното нормативно тълкуване изключва обосноваване на интерес от отрицателен установителен иск за собственост, когато ответникът се е разпоредил с всички свои права върху имота преди предявяването на иска.
Решението, на което касаторът се позовава, е постановено по реда на чл. 290 ГПК, но то не съдържа произнасяне по повдигнатия въпрос. Обсъждан е въпросът за интереса от предявяване на положителен установителен иск за собственост. Следователно допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол липсва.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3073/ 01.06.2015 г. по гр. д. № 1451/ 2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.