О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№374
София, 19.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 323 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Топлофикация – Р. ;ЕАД срещу О. № 158 от 17.04.2009 год. по ч.гр.д. № 269/2009 год. от Русенския окръжен съд с което е потвърдено определението от 10.03.2009 год. по ч.гр.д. № 4909/2008 год. на Русенския районен съд. С това определение е прекратено производството по предявения по реда и на основание чл.422 ГПК от акционерното дружество срещу Ю. И. К. осъдителен иск. За да прекрати производство, районният съд е приел, че искът по чл.422 ГПК има процесуалната характеристика на установителен, а не на осъдителен, каквато е подържаната от „Топлофикация- Р. ;ЕАД теза.
Частният жалбоподател счита, че следва да бъде допуснато на касационното обжалване на основание чл.чл.280 ал.1 т.3 ГПК тъй като се касае за ново производство по което липсва утвърдена съдебна практика.
Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Не е налице, обаче, предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното:
Въпросът с процесуалната характеристика на иска по чл.415 ал.1 ГПК е решен законодателно с изменението на ГПК (ДВ бр.42/2009 год.), като изрично е посочено, че той е установителен. По въведения процесуален въпрос относно характеристиката на иска по чл.422 ГПК вече съществува непротиворечива практика на ВКС – напр.: Определение № 377 от 15.06.2009 год. по ч.т.д. № 191/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; Определение № 324/08.06.2009 год. по ч.т.д. № 160/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о.; Определение № 340/02.06.2009 год. по ч.т.д. № 276/2009 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. С цитираните актове, съставите на ВКС-Търговска колегия са приели искът по чл.422 е установителен. Мотивирали са се с това, че целта на предявяването му при подадено възражение от длъжника е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. С влизане в сила на решение с което искът е приет за основателен, автоматично влиза в сила и заповедта за изпълнение, като същата придобива изпълнителна сила. Поради това, за заявителя в заповедното производство, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес от предявяване само на установителен иск за признаване на вземането му, но не и правен интерес от предявяване на осъдителен иск за това вземане.
Обжалваният съдебен акт е постановен с съответствие с тълкуването, дадено от ВКС, поради което настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия не допуска касационното обжалване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 158 от 17.04.2009 год. по ч.гр.д. № 269/2009 год. от Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.