1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
ГР. С., 28.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.03.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1655/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Р. – Т. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №173/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу О. Л. като частични искове за сумите от 15 000 лв. / при пълен размер 150 000 лв./, главница по договор за заем от 14.01.04 г. и 6270 лв./ при пълен размер 62 700 лв./ – лихва за забавеното й плащане за периода 21.12.05 – 19.12.08 г. и за сумите от 26 000 лв. / при пълен размер 260 000 лв./, главница по договор за заем от 21.01.01 г. и 14 045 лв./при пълен размер 140 450 лв./, лихва за забавеното й плащане за периода 21.12.04 – 19.12.08 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Сочи като значими за спора процесуалните въпроси: когато по искови претенции за връщане на заем, след първото с.з. се установи, че той прикрива съглашение за неправилен влог, може ли ищецът да навежда нови обстоятелства и сочи нови доказателства за разкриване на симулацията по чл.147 от ГПК, предвид преклузията за изменение на иска по чл.214 от ГПК. Длъжен ли е съдът да изследва действителните отношения между страните, с оглед нормата на чл.17 от ЗЗД и субсидиарната приложимост на правилата за заема към неправилния влог – чл.257 от ЗЗД или е необходимо воденето на отделен иск за разкриване на симулацията. Според касатора практиката на ВКС в такива случаи е да изследва предпоставките за прилагане на прикритото съглашение за неправилен влог – р. №46/09 г. на първо г.о., с което въззивното противоречи – осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Основанията по т.1 и 3 не са обосновани откъм специфичните им предпоставки – практика на ВКС със задължителен и приравнен й характер; липса на практика или неяснота, противоречие или непълнота в закона, които налагат тълкуване за еднаквото му прилагане. Доводите за неправилност на въззивното решение – осн. чл.281, т.3 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
В исковата молба и в с.з. след доклада по делото ищцата твърди и поддържа отношения по договор за заем между наследодателя й Т. Т., когото замества / приемства/ в материалното правоотношение и ответника. Тези отношения не са оспорени от ответника, който се брани с възражението, че е върнал дадените му на заем от Т. Т. суми. Представил е доказателства – разписки, за това. По искане на ищцата се е развило производство по оспорване автентичността на разписките, като неподписани от Т. Т.; последното, според ОС, не се установява от събраните във връзка с оспорването доказателства. При твърденията и данните за заемни отношения между наследодателя на ищцата и ответника и за връщане от последния на дадените му в заем суми, исковете по чл.240 и чл.86 от ЗЗД са приети за неоснователни и отхвърлени.
В последното – трето по делото с.з. пред РС, след събиране на доказателствата, сочещи на неоснователност на оспорването, ищцата е навела твърдения за привидността на договорите за заем, като прикриващи неправилен влог. Поискала е и доказателства за установяване на привидността. РС е оставил искането без уважение, като е приел, че твърденията и доказателствата са за друг иск, основан на договорни отношения между страните, различни от посочените в исковата молба. Въззивният съд е споделил този извод, като е приел, че законът не допуска едновременно изменение на обстоятелствената част и на петитума на иска; те сочат на нов иск, който ищцата може да предяви в ново производство.
Изменението на иска – чрез изменение на основанието или на искането, е ограничено до първото по делото заседание – чл.214 от ГПК. В хода на производството по заявения с исковата молба иск, ищецът не може да го замени с нов по основание и петутим / ТР №1/01 г., р №404/91 г. на ВС, І-во отд. и др./, както е приел и въззивният съд. При този съобразен с практиката на ВКС отговор на първия от поставените въпроси, вторият е без значение за спора, защото е извън предметните му рамки и не обосновава основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Основанията по т.1 и 3 също не са налице, както е посочено по-горе и затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на на Апелативен съд С. по гр.д. №173/10 г. от 9.07.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: