4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
С., 28.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 977/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] – [населено място], срещу решение от 21.06.2011 г., постановено по в. гр. д. № 311/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 144 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 1237/2009 г. на Кюстендилски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [община] против И. П. Т. в качеството на [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване установено, че облигационното правоотношение между страните, породено от сключен на 29.07.1996 г. договор за извършване на обществен превоз на пътници, не съществува поради разваляне на договора по право в хипотезата на чл.89 ЗЗД и поради провеждане и финализиране през 2009 г. на нова процедура за възлагане на обществен превоз на пътници на територията на [община].
К. моли за отмяна на въззивното решение като навежда касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неговата неправилност. Излага оплаквания, че въпреки доказването на указания в доклада на първоинстанционния съд правнорелевантен факт – липса на валидно притежаван от ответника лиценз за извършване на обществен автомобилен превоз на пътници за периода 14.12.2000 г. – 20.03.2007 г., въззивният съд е отхвърлил иска като е приел, че изгубването на правата по лиценза не съставлява основание за разваляне по право или за автоматично прекратяване на договора за обществен превоз.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значим за изхода на делото е формулиран следният въпрос : „Липсата на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници не е ли основание за разваляне на договора при положение, че при разпределяне на доказателствената тежест на ищеца е указано, че е необходимо да докаже, че са настъпили обстоятелства, довели до разваляне на договора, а именно – прекратяване на лицензията или валидно проведена и приключила процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет договорът между страните”. К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и твърди, че посоченият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение от 18.07.2006 г. по гр. д. № 360/2006 г. на Кюстендилски районен съд, решение № 177 от 04.04.2007 г. по гр. д. № 735/2006 г. на Кюстендилски окръжен съд и решение № 1026/13.05.2008 г. по т. д. № 596/2007 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по друго дело между същите страни. Бланкетно сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация И. П. Т. в качеството на [фирма] – [населено място], Област К., е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от [община] против И. П. Т. в качеството на [фирма] иск с правно основание чл.124 ГПК за установяване несъществуването на облигационно правоотношение между страните по сключен на 29.07.1996 г. договор за обществен превоз на пътници. Ищецът е основал иска си на твърдения, че считано от 13.12.2000 г. са прекратени правата на ответника по издадения на 04.04.2000 г. лиценз № 00114 за обществен превоз на пътници на територията на Република България, в резултат на което договорът от 29.07.1996 г. е развален по право при предпоставките на чл.89, ал.1 ЗЗД и е преустановено породеното от него облигационно правоотношение между [община] като възложител и едноличния търговец – ответник като превозвач. В хода на процеса ищецът е въвел и второ основание за несъществуване на правоотношението – провеждане и финализиране през 2009 г. на нова процедура за възлагане на обществен превоз на пътници на територията на [община].
Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил иска като неоснователен. Въззивният съд е потвърдил решението, след като е приел, че облигационното правоотношение между страните съществува и не е прекратено на релевираните в исковата молба основания. По отношение на твърдението за разваляне на договора при предпоставките на чл.89, ал.1 ЗЗД е изложил съображения, че същото не е доказано от ищеца, доколкото прекратяването на правата по издадения на ответника лиценз за обществен превоз на пътници № 00114/04.04.2000 г., считано от 13.12.2000 г., не е равнозначно на обективна невъзможност по чл.89, ал.1 ЗЗД за изпълнение на договора и не съставлява основание за развалянето му по право или за неговото автоматично прекратяване. Обосновал е становище, че изгубването на правата по лиценза е породило възможност за възложителя [община] да прекрати договора с едностранно предизвестие по реда на чл.27 от Наредба № 2/15.03.2002 г., която възможност не е използвана. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за съществуване на договорното правоотношение е посочено и издаването на нов лиценз на ответника с период на действие 27.03.2007 г. – 20.03.2012 г.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е относим към делото, но не е обуславящ за неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1, ГПК. Отговорът на същия предполага проверка на решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция, свързана с преценката на доказателствата и установяването на релевантните за основателността на предявения установителен иск факти. Отхвърлянето на иска е резултат от извода, че ищецът не е доказал твърдяното в исковата молба основание за прекратяване на облигационното правоотношение – разваляне по право на сключения между страните договор за обществен превоз на пътници. Правилността на така възприетото разрешение е обуславяща за правилността на въззивното решение – с оглед предвидените в чл.281, т.3 ГПК касационни основания, и може да бъде ревизирана само в производството за осъществяване на същинския касационен контрол по реда на чл.290 ГПК. Като значим за правилността на решението, а не за очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване, поставеният въпрос не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. В тази насока са и задължителните указания, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори да се приеме, че въпросът отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, представените с изложението съдебни решения не доказват тезата на касатора за наличие на противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК във връзка с неговото разрешаване. Решенията са постановени по предявен от ответника [фирма] против [община] иск за заплащане на обезщетение за вреди /пропуснати ползи/, произтичащи от неизпълнение на поети от [община] задължения по договора за обществен превоз на пътници от 29.07.1996 г. При произнасяне по иска съдилищата са обсъждали значението на факта на прекратяване на притежавания от превозвача лиценз по чл.6 от Закона за автомобилния превоз за действителността на сключения между страните договор, без да дават отговор на въпроса дали изгубването на правата по лицензията след сключване на договора съставлява основание за неговото разваляне по право в хипотезата на чл.89, ал.1 ЗЗД или за автоматичното му прекратяване. Поради отсъствие на идентичност между правните въпроси, обусловили изхода на приключилото и на настоящото дело, обжалваното въззивно решение не би могло да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно, с оглед на което касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Независимо от това следва да се отбележи, че не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка. Отговорът на поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос е обусловен от специфичните за конкретното дело факти, поради което е от значение единствено за правилното решаване на конкретното дело, не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.06.2011 г., постановено по в. гр. д. № 311/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :