2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2765/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 10.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 2765/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 721 от 18.02.2014 год., постановено по в.гр.дело № 821/2013 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1622 от 13.05.2013 год. и допълнително решение № 2545 от 25.07.2013 год. по гр.дело № 424/2010 год. на Гоцеделчевския районен съд за разпределяне ползването върху втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ-парцел Х, имот пл.№ 208 от кв.15 по плана на [населено място], [община], обл.Б. с площ за имота от 600 кв.м., при съседи на имота: от изток-улица, от запад-УПИ-парцел ІХ, от север-УПИ-парцел VІІ, от юг-УПИ-парцел Х, ведно с общите части на сградата в това число мазета /полуподземен складов етаж/ с обща застроена площ от 87.50 кв.м. и таван със застроена площ от 87.50 кв.м. при квоти – по ? идеална част от втория жилищен етаж от жилищната сграда за ищцата и ответника Г. И. З. и ? идеална част от общите части на жилищната сграда за И. Г. З. и по ? идеални части от същите за Г. И. З. и М. К. З., както следва:
– М. К. З. да ползва от втория етаж от жилищната сграда стаята с площ от 19.50 кв.м. и прилежащия балкон с площ от 4.25 кв.м., а ответникът Г. И. З. – стаите с площ от 15.03 кв.м. и 14.50 кв.м., както и балкона с площ от 4.88 кв.м., прилежащ към втората. Делът на ищцата-оцветен в жълто на скицата, представена от вещото лице към вариант първи от заключението, а делът на ответника-оцветен в синьо на същата скица. Помещенията, оцветени в червено на скицата, да бъдат за общо ползване от двамата. Посочената скица представлява неразделна част от решението;
– М. К. З. да ползва складовото помещение с площ от 13.59 кв.м. от мазето /приземния складов етаж/, ответникът Г. И. З. да ползва складовото помещение с площ от 12.62 кв.м., а ответникът И. Г. З. – двете помещения с площ от 17.34 кв.м. и 3.92 кв.м./второто обозначено като баня/, оцветени съответно със зелен цвят за ищцата, с жълт-за ответника Г. З. и със син за ответника И. Г. З. на скицата, приложена към заключението на вещото лице-вариант ІV. Помещенията, оцветени в червено на скицата, да бъдат ползвани общо. Посочената скица представлява неразделна част от решението;
– М. К. З. и ответниците Г. И. З. и И. Г. З. да ползват таванското помещение съобразно вариант четвърти от заключението на вещото лице, като ищцата да ползва площта оцветена в зелено на скицата приложена към заключението, ответникът Г. И. З.-тази оцветена в жълто, а ответникът И. Г. З. – тази оцветена в синьо. Частта от тавана оцветена в червено да бъде ползвана общо. Скицата по вариант четвърти от заключението на вещото лице относно разпределението на ползването на таванското помещение представлява неразделна част от настоящото решение;
– с отхвърляне иска, предявен от Д. С. Д., като майка и законен представител на М. К. З. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], обл.Б., против Г. И. З., И. Г. З., Т. И. А. и Ф. И. Т., първите трима от [населено място], общ.Г. Д., обл.Б., а последната от [населено място] за разпределяне ползването на основание чл.32, ал.2 от ЗС между съсобствениците на два гаража, застроени в описаното по-горе дворно място, залепени до жилищната сграда и на построените в същия имот две паянтови постройки – едната в северозападната част на парцела, а другата централната западна част на парцела, както и на построената масивна постройка, застроена в централната част на парцела, при квоти по ? ид.част за Г. И. З., Т. И. А., Ф. И. Т. и М. К. З. от същите.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката М. К. З. с ЕГН [ЕГН], действаща лично и със съгласие на майка си Д. С. Д., двете от [населено място], [община], Б. област, представлявани от адвокат К. Г. Б., която го обжалва в отхвърлената част в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Следва ли да се приеме, че пристройките, изградени в един имот, са предмет на извършено разпореждане, ако при прехвърлянето на земята те не са били изрично изключени от разпореждането?
2. Допустимо ли е да се извършва разпределение на ползването на постройки, за които няма данни да са предвидени по действащите или предходни планове за застрояване?
3. Ако за една постройка няма данни от техническата служба, че е предвидена по действащите или предходни планове за застрояване като гараж, и за нея не е издадено строително разрешение за гараж, това означава ли, че тази постройка не е самостоятелен обект на собственост?
От ответниците по касация Г. И. З. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], Б. област, представляван от адвокат Д. С. Б.-Б. и Ф. И. З.-Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН], представлявана от адвокат Р. М. Б. са постъпили писмени отговори по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване като втората претендира за присъждане на възнаграждение като особен представител.
Ответницата по касация Т. И. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на пъвоинстанционния съд въззивният съд е приел, че така наречените гаражи не са самостоятелни обекти на собственост понеже не е установена техническата им характеристика като два отделни тъй като представляват една постройка с обща стена, а липсват данни от техническата служба да са предвидени по действащия или предходен план за застрояване като гаражи и да е издадено строително разрешение за гаражи. Взето е предвид, че УПИ Х не е съсобствен, а е индивидуална собственост на И. Г. З., поради което намира приложение чл.92 ЗС – собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея. Относно разпределението на складовите помещения е отчетено, че вариантът, възприет от първоинстанционния съд, е справедлив и съответстващ на правата на страните понеже ще се накърнят значително правата на И. Г. З., ако се уважи въззивната жалба на ищцата по спора за вариант І-ви /вместо ІV-ти/ при разпределение ползването.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърденията за наличие на противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд (ВКС) по приложението на чл.32, ал.2 ЗС са изцяло необосновани. Посочените и представени към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения са постановени по граждански дела, които не са идентични с настоящия спор и въз основа на тези решения не може да се обоснове извод, че обжалваното въззивно решение противоречи на трайната практика на ВКС.
Решение № 125 от 17.08.2011 год. по гр.дело № 322/2010 год. на І ГО на ВКС е постановено по установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК на дърводелска работилница, построена преди възстановяване на земята като земеделска;
Решение № 183 от 18.06.2012 год. по гр.дело № 88/2012 год. на ІІ ГО на ВКС касае отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за пристройка, без надлежно учредено право на строеж /както е и в настоящия случай/;
Решение № 99 от 23.05.2013 год. по гр.дело № 509/2012 год. на ІІ ГО на ВКС се отнася до иск по чл.32, ал.2 ЗС, но при съсобствено дворно място;
Решение № 821/1996 год. на ІV ГО на Върховния съд също касае съсобствено дворно място и статута на сградите в него при превенция за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС;
Решение № 292 от 08.07.2010 год. по гр.дело № 931/2009 год. на І ГО на ВКС се отнася до установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и приложението на чл.92 ЗС при доброволна делба.
Определение № 563 от 25.07.2012 год. по т.дело № 586/2011 год. на ІІ ТО на ВКС е постановено в производство по допустимост по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК и не следва да бъде съобразено.
Представителството по чл.47, ал.6 от ГПК не представлява правна помощ и не се заплаща от държавата по реда на Закона за правната помощ. За възнаграждението на особения представител не се прилагат разпоредбите на Наредба за заплащане на правната помощ, нито тези на Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004 год. В първоинстанционното производство представителството на ответника е за сметка на ищеца, доколкото той е инициатор на процеса и е заинтересован от развитието му. В следващите инстанции разноските по представляването на ответника чрез особен представител се определят според това, кой е инициирал производството пред съответната инстанция и какъв е резултатът от него. Доколкото ищцата е подала касационна жалба тя следва да посрещне разходите по представляването на ответника в касационното производство. Като има предвид обема на осъществената от особения представител защита /изчерпващ се в изготвяне на отговор срещу касационната жалба, без явяване в съдебно заседание/, съдът определя дължимото възнаграждение в размер 150 лева, която сума ищцата следва да бъде осъдена да заплати.
Поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 721 от 18.02.2014 год., постановено по в.гр.дело № 821/2013 год. по описа на Благоевградския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за касационното производство на адвокат Р. М. Б. от Б. адвокатска колегия с адрес на кантората: [населено място], [улица], особен представител на Ф. И. З.-Т., в размер на 150/сто и петдесет/лева като
ОСЪЖДА М. К. З. с ЕГН [ЕГН], непълнолетна, действаща лично и със съгласие на майка си Д. С. Д. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], Б. област, да го заплатят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ