3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 347
гр. София, 10.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 20.04 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2586/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. М. срещу решение №943 от 11.05.2015 г. постановено от САС по в.т.д. №2792/2014 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 15.04.2014 г. по т.д. №100/2012 г. на ОС-Враца и вместо него постановява друго, с което уважава обективносъединените два иска на [фирма]-гр. София срещу касатора за сумите от: 142 009,88 лева –неустойка за забавено изпълнение по чл.10.1 от Договор № РД -05-5/19.01.2009 г. за периода на забава 26.06.2009 г.-04.08.2009 г. и 70 840 лева –на същото основание , но по втори договор № РД-05-43/31.03.2009 за периода 06.07.2009 г.-14.08.2009 г., ведно със законната лихва върху двете суми от предявяване на иска до окончателното плащане.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба изпраща писмен отговор, в който изразява становище за липса на основания за допускане до касация.Претендира присъждане в тежест на касатора на направените разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани двата обективно съединени иска за присъждане на договорна неустойка за забава на изпълнението от страна на ответника, въззивният състав на САС , ГО се е позовал на следните установени по делото факти: Процесните два договора са сключени, между страните по делото по реда на НВМОП/отм/ и са с предмет извършването от страна на ответното дружество на строително-монтажни работи /СМР/ по осъществяване на основен вътрешен ремонт на сграда в [населено място] / База-2“-бивш детски санаториум/.Крайният срок за изпълнение по единия договор е изтекъл на 25.06.2009 г., а по втория-на 06.07. 2009 г. . Няма спор, че изпълнение в тези срокове липсва. В самите договори е налице уговорка за неустойка в максимален размер от 8 % от общата стойност на договора, който размер се достига със забава в изпълнението на задълженията на ответника-изпълнител за периода от изтичане на периода от крайния срок за изпълнение по всеки един от двата договора до 04.08.2009 г. –по първия, съответно -14.08.2009 г. по втория от договорите.
Във връзка с изложените в отговора на ИМ възражения по основателността на така предявените искове, въззивният съд е приел следното: Течовете от покрива на сградата не са били пречка за осъществяване на дължимите за извършване СМР от ответника, доколкото същите са се появили едва през есента на 2009 г., т.е. след настъпване на крайните срокове за изпълнение. Не се доказва и твърдението, че извършените допълнителни работи /т.е. на такива извън техническото задание/ е било условие за изпълнение на дължимите за изпълнение от ответника СМР по двата договора. Недопускането на работници на ответника в обекта, пък е налице едва през месеците март април 2010, т.е. отново след изтичането на процесните периоди на забава. Не са били пречка за изпълнение в срок и противоречивите указания от страна на възложителя за монтаж на хидромасажни вани в обекта, доколкото подобни указания да давани от началото на 2010 г., т.е. също след изтичане на срока за изпълнение и забавата за процесния период-т.е. до м. август 2009 година. От всичко изложено, съдът е заключил, че е налице основание за заплащане на процесните неустойки по двата договора и е уважил обективносъединените искове с този предмет.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като значим за спора правен въпрос, дали при незначително по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД в количествено отношение неизпълнение на договорените СМР се дължи неустойка. Позовава се на значимост на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, за да счете исковете за основателни и доказани съставът на въззивния съд се е позовал на наличието на забава в изпълнението за процесния период и на уговорените в двата договори обезщетително-санкционни клаузи за неустойка за забава. Следователно отговорът в една или друга насока на наведения от страна на касатора въпрос, дали при незначително по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД в количествено отношение неизпълнение на договорените СМР се дължи неустойка, сам по себе си не се съотнася към предмета на спора, тъй като така формулиран въпросът касае компенсаторната неустойка за пълно или частично неизпълнение, а не тази за забава в изпълнението,каквато по своя вид е тази предмет на настоящия спор. Освен това същият е насочен към тълкуване на разпоредбата на чл.87 ал.4 ЗЗД, която касае разваляне на двустранен договор, поради неизпълнение и е неприложима в настоящия правен спор. В този смисъл този правен въпрос не се явява обуславящ изхода по спора и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски в настоящото производство, въпреки претенцията за това в самия отговор на КЖ, тъй като липсват доказателства за направата на такива.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №943 от 11.05.2015 г. постановено от САС по в.т.д. №2792/2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.