4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София, 02.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2835/2019 г.
Производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е образувано по частна касационна жалба с вх. № 5614/08.11.2018 г. по регистъра на АС /Апелативен съд/ – Велико Търново, подадена от Г. А. Ч., против определение № 334 от 23.10.2018 г. по ч. гр. дело № 406/2018 г. на ВТАС /Великотърновски апелативен съд/.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Предмет на жалбата е цитираното въззивно определение, с което е потвърдено определение № 498, постановено в закрито заседание на 16.07.2018 г. по гр. дело № 76/2018 г. на ЛОС /Ловешки окръжен съд/ за прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК – поради недопустимост на предявения иск срещу Районен съд – Русе и Окръжен съд – Русе. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за имуществени вреди, подсъден на общите съдилища, представляващи загуба от неплатена главница и лихви по изпълнителен лист № 129/09.10.2013 г. на Окръжен съд – Габрово. Приел е също така за установено от фактическа страна, че с влязло в сила решение по гр. дело № 148/2011 г. на Габровски окръжен съд, ответниците по предявения иск – Районен съд – Русе и Окръжен съд – Русе, са осъдени да заплатят солидарно на ищеца Г. Ч. сума в общ размер на 20782.44 лв., за която е издаден изпълнителен лист 129/09.10.2013 г. В мотивите е констатирано, че по наложени запори върху това вземане за задължения на Г. Ч. към други лица, Окръжен съд – Русе е превел на Районен съд – Русе сумата от 378 лв. и на ЧСИ М. Македонска – 13571.04 лв., а останалата сума в размер на 6833.40 лева е преведена на Т. Г. Ч. по сключен договор за цесия. С оглед на твърденията в исковата молба и на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел още, че за ищеца липсва правен интерес от водене на делото. Обосновано е разбирането, че върху вземането на ищеца към ответниците за присъдените суми е бил наложен запор от частен съдебен изпълнител, в който случай те представляват трето задължено лице по смисъла на чл. 507, ал. 1 ГПК и чл. 508, ал. 3 ГПК. Отразено е, че ищецът не твърди действията по налагане на запор да са били атакувани и отменени, както и че сумите са присъдени в полза на ищеца с влязло в сила съдебно решение, поради което за него липсва правен интерес от предявяване на осъдителен иск за същата сума, срещу същите длъжници.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният жалбоподател не формулира правни въпроси. Същият твърди, че е налице „приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, А именно – обжалваното определение на въззивния съд е решено в противоречие с практиката на ВКС, както и в противоречие с практиката на съдилищата по настоящия казус“. Останалата част от изложението съдържа оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК.
При тези обстоятелства ВКС в настоящия си състав приема, че частният жалбоподател не е обосновал приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол. Допускането на касационно обжалване на въззивно определение, съгласно чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК предпоставя в първата хипотеза /чл. 280, ал. 1 ГПК/ произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението към частната касационна жалба на Г. Ч. не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени, съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Релевираните доводи и обстоятелства от жалбоподателя в изложението му по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК представляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното определение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива подлежат на преценка само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите не осъществяват нито общото, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване. Липсата на надлежно формулиран въпрос сама по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, без да бъдат разглеждани релевираните от страната допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, каквито в случая също липсват. Не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 ГПК, предвид постановяването на валиден съдебен акт – от надлежен съдебен орган, в пределите на правораздавателната му власт, от съдебния състав, разгледал спора, при спазването на изискванията за писмена форма на определението, подписано от съдиите, участвали в разглеждане на делото, с ясен текст на мотивите и диспозитива. Обжалваният акт е постановен при наличието и надлежното упражняване на право на обжалване, поради което е процесуално допустим. Същият акт не страда и от порока „очевидна неправилност“, тъй като не се констатира нарушение на императивна правна норма, както и на основополагащи принципи на правото, а също така и на правилата на формалната логика, определението е пространно мотивирано.
На основание изложеното, касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 334 от 23.10.2018 г. по ч. гр. дело № 406/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: