О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София,22.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 3091/2016 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. М. K., чрез адв. М. С., против решение № 190/14.06.2016 г., постановено по гр.д. № 3091/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като производството е следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Излагат се съображения и по същество на спора, във връзка с което се поставят правни въпроси.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Настоящата частна жалбата е процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните:
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е сезиран с касационна жалба, подадена от О. Н. К. против решение № 2367/01.12.2015 г. по възз,гр,д, № 3006/2015 г. по описа на Апелативен съд- София. В хода на образуваното гр.д. № 1478/2016 г. е подадена молба от адв. П. Т. в качеството й на процесуален представител на В. М. В. и В. М. В., с която съдът е уведомен, че жалбоподателката О. Н. К. е починала на 13.05.2016 г. и е поискано същата да бъде заместена по делото от законните й наследници В. М. К. и В. М. В.. Посочено е, че другият й наследник А. М. К. е ответник по делото. Тези данни се подкрепят от приложеното удостоверение за наследници. С разпореждане от 26.05.2016 г. ВКС на основание чл. 227 ГПК е конституирал като правоприемници молителите.
С решение № 190/14.06.2016 г., постановено по гр.д. № 1478/2016 г. по реда на чл. 290 ГПК, касационната инстанция е обезсилила обжалваното решение от 01.12.2015 г. по гр.д. № 3006/2015 г. по описа на САС, в частта ,с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарение от 17.09.1991 г., извършено с н.а. № 8а, н.д. № 11302/1991 г. на нотариус при СРС до размер от 1/6 ид.ч. от същото и е прекратено производството по иска в тази част. В останалата част обжалваното решението е отменено и вместо него е постановена отмяна на дарението от 17.09.1991 г., извършено с н.а. № 8а, н.д. № 11302/1991 г., с което О. Н. К. е дарила на сина си А. М. К. ? ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] на трети етаж. За да постанови решението, с която е обезсилено частично въззивното решение, ВКС се е позовал на осъщественото правоприемство в хода на процеса поради смъртта на ищцата. Взел е предвид, че надареният е син на ищцата- дарителка, т.е. за неговата наследствена част от подарения имот е налице сливане на качеството на длъжник и кредитор/ответник и ищец/ и въззивното решение в тази част е недопустимо.
Частната жалба е подадена срещу решение на Върховния касационен съд, с което частично е обезсилено въззивното решение и е прекратено производството по делото в тази част поради наличие на процесуална пречка. По този начин съдът се е произнесъл по касационна жалба с решение по реда на чл.293, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3, изречение първо от ГПК. С касационното решение инстанционният контрол по ГПК е изчерпан, тъй като по граждански дела съгласно чл.10, ал.1 от ЗСВ този контрол се състои от три инстанции, от които последната е касационна. Ето защо решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване според чл.296, т.1 от ГПК-поради изчерпана функционална подсъдност. В този смисъл е трайната съдебна практика./ определение № 727 от 18.12.2009 г. по ч. т. д. № 793/2009 г. на І ТО на ВКС, № 401 от 31.05.2011 г. по ч.т. д. № 270/2011 г. на І ТО на ВКС, определение № 544 от 17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 471/2012 г. на ІV ГО на ВКС и др./ Частният жалбоподател погрешно отъждествява решението по чл.293, ал.4 от ГПК с прекратителното определение по чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК. Когато ВКС се произнася с решение за обезсилване по чл.293, ал.4 от ГПК, той действа като трета и последна инстанция и затова решението не подлежи на обжалване.
Липсва и правен интерес за обжалване на решението на ВКС. При смърт на страната в хода на процеса, тя се замества от своя правоприемник или правоприемници – чл. 227 ГПК. За да се обезпечи фактическата възможност на наследника да вземе участие във висящия процес, делото се спира от деня на смъртта на страната на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК , т.е. предвидената възможност за спиране е в интерес на страните, които ще встъпят по делото. В настоящия случай, съдът е уведомен за смъртта на страната от нейните правоприемници, които са изразили и волята си да бъдат конституирани като страни и са представили доказателство за наследствените им права. Сливането на качеството длъжник и кредитор /ответник и ищец/ на другия син на починалата, ответник в производството е обусловило разрешението на съда да прекрати производството по отношение на него и да обезсили решението до размера на наследствената му част. Правата му са защитени,поради което освен, че за него липсва процесуална възможност, липсва и правен интерес от обжалване на решението.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че изложените доводи за процесуални нарушения на съда не биха могли да послужат за преразглеждане на спора по същество, каквито искания са заявени от жалбоподателя, доколкото процесуалният закон не предвижда основание за това.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 6509/23.06.2016 г. на ВКС, подадена от А. М. К.,като недопустима.
Определението може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок пред друг състав на ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: