О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№375
гр.София, 29.09.2010 година
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 355/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 24637 от 02.07.2010 год. на М. В. И. от[населено място] срещу определение № 1917 от 15.06.2010 год. по ч.гр.дело № 1146/2010 год. на В. окръжен съд, с което е оставен в сила отказа на съдията по вписванията при В. районен съд – № 392 от 18.05.2010 год. за вписване на декларация от З. Е. З. от 07.04.2010 год. и за заличаване на издадения на името на последния нотариален акт за собственост № 179/1996 год. Поддържа се, че с обжалваното определение въззивният съд не се е произнесъл по същността на жалбата срещу отказа на съдията по вписванията. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи въпроса: „Законово допустимо ли е заличаване на вписан нотариален акт на несобственик без изрично съдебно решение за това?”.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на определението, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
С молба вх.№ 8842 от 18.05.2010 год. М. В. И. е поискал съдията по вписванията при В. районен съд да впише като ново обстоятелство към партидата на имот, находящ се в [населено място], [улица], ап.12, декларация от З. Е. З. от 07.04.2010 год., с която последният заявява, че поради недействителността на издадения на негово име и вписан в имотния регистър нотариален акт № 179/1996 год. „произтичаща от решението на ВКС”, не е собственик на описания в него имот и е съгласен същия акт да се счита за недействителен. В молбата си до съдията по вписванията М. И. е посочил още, че „във връзка с настояването Ви, че за да заличите издаденият на З. Е. З. нот.акт № 179/1996 год. за собственост на същия имот, на който ние сме собственици е нужно решение на съда, Ви представям исковата ни молба в този смисъл и определението на В. по нея”.
За да постанови отказа си да впише декларацията на З. Е. З., съдията по вписванията е приел, че същата декларация не подлежи на вписване, нито на отбелязване и че липсва влязъл в сила съдебен акт, с който да е прогласена недействителност на нотариален акт.
В. окръжен съд е потвърдил отказа, като е приел, че представената от молителя декларация не е от актовете, подлежащи на вписване съгласно чл.112-чл.115 от Закона за собствеността, респ. чл.4 и чл.11 от Правилника за вписванията, а на вписване, респ. отбелязване подлежи само постановено по спор относно принадлежността на правото на собственост съдебно решение, каквото с молбата до съдията по вписванията не е било представено.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на окръжния съд, поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на поставения с частната жалба въпрос, дадено с определението на въззивната инстанция.
Липсва позоваване и на влезли в сила решения или определения на съдилища от страната, постановени по аналогични казуси по граждански дела, в т.ч. и на състави на гражданската колегия на ВКС, в които да се разрешават противоречиво въпроси относно условията за заличаване на вписан нотариален акт на несобственик /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такава предпоставка би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК не се съдържат твърдения, че е налице подобна хипотеза. Позоваването на чл.604 ГПК от частния жалбоподател в случая е неотносимо. Разпоредбата регламентира заличаването на недопустимо или нищожно вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство в регистрите, отнасящи се до юридическите лица и едноличните търговци. Отделно от това, и в случаите по чл.604 ГПК се пристъпва към заличаване само ако по исков ред е било установено, че вписаното обстоятелство не подлежи на вписване, не е настъпило или че е нищожно. Правилата за вписванията като нотариални удостоверявания, с които се дава гласност на нотариалните прехвърляния на недвижимите имоти и на учредяването или прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти са императивни, а подлежащите на вписване и отбелязване актове са изчерпателно изброени в чл.112 ЗС и чл.4 ПВп. Конкретният случай не предполага необходимост от допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд с оглед тълкуване на разпоредбите, регламентиращи подлежащите на вписване и отбелязване документи /чл.112-чл.115 ЗС и чл.4 и чл.11 ПВп/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1917 от 15.06.2010 год. по ч.гр.дело № 1146/2010 год. на В. окръжен съд по частна касационна жалба вх.№ 24637 от 02.07.2010 год. на М. В. И. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/