О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
София, 12.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на 10.06.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело 312/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на “Ф” Ю. С. ЛЛК”, Съединени американски щати, подадена против определение № 96/27.02.2009 год. по ч. т. д. № 91/2009 год. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е отменено определение № 140/22.01.2009 год., постановено по ч. т. дело № 1188/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което първоинстанционният съд отменява определението си от 17.12.2008 год. с което е било допуснато обезпечение на бъдещи искове на “Н” О. , гр. В. против “Ф” Ю. С. ЛЛК”, САЩ, за заплащане на 19 200,00 евро, 86,43 лв., и 8 100,00 евро, ч. задържане на морски кораб “Д” по реда на чл. 365 КТК вр. с чл. 390 ГПК.
Към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І ГПК и определения по гр. д. № 2411/08 год. на ВКС ІV гр. о., в. ч. гр. д. № 493/08 год. на ВТАС и в. ч. гр. д. № 686/08 год. на ВТАС.
В писмен отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. І от ГПК, ответникът по частната жалба “Н” О. , гр. В. излага съображения, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. І ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество счита, че частната касационна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
ВКС, състав на ІІ т. о. намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения:
Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. ІІІ от ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. т. 1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Варненския апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила.
Предвид изложеното настоящият състав се присъединява към преобладаващото в ТК на ВКС становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 389 и 390 ГПК, изоставяйки застъпваното досега становище, като приема че посочените определения не попадат в обхвата на определенията по чл. 274 ал. ІІІ ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІ т. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на на “Ф” Ю. С. ЛЛК”, САЩ, подадена против определение № 96/27.02.2009г. по ч. т. д. 91/09г. на Варненския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в седмодневен срок от съобщенията до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: