О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
гр. София, 27.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 290 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на изпълнителния директор на „А” ООД-гр. Варна приподписана от процесуалния пълномощник-адв. Георгиев от САК срещу определение №125 от 15.02.2010г. по ч. гр. д. № 101/2010г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 545 от 01.12.2009 г. по ч.т.д. № 578/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Окръжен съд-Добрич за допускане обезпечение на бъдещ иск по реда на чл.390 от ГПК на „С”ЕООД- гр. С. против „А” ООД-гр. Варна.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съставът на ВКС, ТК, ІІ ро отд. е приел, че определението на въззивния съд не е от категорията на подлежащите на касационно обжалване в противоречие с разпоредбата на чл.274 ал.3 , т.2 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение, допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно определение за допускане на обезпечение.
В писмения отговор на частната жалба ответникът по нея счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение №125 от 15.02.2010г. по ч. гр. д. № 101/2010г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия срещу определение № 545 от 01.12.2009 г. по ч.т.д. № 578/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Добрички окръжен съд за допускане обезпечение на бъдещ иск , съставът на ВКС постановил обжалваното определение приема, че определението на въззивния съд постановено по обжалване на допуснато обезпечение по чл.390 от ГПК не подлежи на касационно обжалване, доколкото не попада в категорията определения , за които чл.274 ал.3 ГПК изрично предвижда такова. Позовавава се и на т. 6 от ТР№1 / 2001 г. по гр.д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че определенията на съдилищата по молби за обезпечение на искове подлежат на двуинстанционно разглеждане.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че въззивното определение, с което е потвърдено определение по чл. 390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск не попада в категорията на такова преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства хода на определено производство, нито от друга страна дава разрешение по същество на конкретен правен спор . Определението за допускане на обезпечение служи единствено за да се гарантира осъществяването на правата по бъдещо съдебно решение по съответен правен спор, без с него да се дава разрешение по същество на спора.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС , с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения подлежащи на касационно обжалване е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №125 от 15.02.2010г., постановено по ч. гр. д. № 101/2010г. на ВКС, ТК, 2-ро отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „А” ООД-гр. Варна срещу определение № 545 от 01.12.2009 г. по ч.т.д. № 578/2009 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: