О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№375
Гр. София 12.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1298/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК.
С. С. К. от гр. В. е подала касационна жалба вх. № 2* от 01.09.2009 г. срещу въззивното решение № 1* от 27.07.2009 г. по в.гр.д. № 322/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 18.07.2008 г. поправено с решение № 3* от 29.12.2008 г. по гр.д. № 4331/2006 г. на Варненския районен съд, ХІV-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката отрицателен установителен иск за приемане за установено, че ответницата М. И. Г. не е собственик на 600/915 идеални части от имот пл. № 1* по ПНИ на с.о. „Т”, землище В. , гр. В., целият с площ 915 кв.м., одобрен със заповед № -* от 03.02.2006 г., при граници на имота: имоти пл. № №* и път, очертан в син цвят върху скица, представляваща приложение № 4 към заключението на в.л. В. В. /л.81 от делото/. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане касационно обжалване се сочи произнасяне по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: представлява ли неистински документ поради неавтентичност протокол от заседание на ИК на ОНС, който от една страна не е подписан от председателя на ИК, въпреки че същият е присъствал лично и е ръководил заседанието, а от друга страна е подписан от секретар, който пък не е присъствал лично на заседанието ?; удостоверява ли валидно такъв документ проведеното на същата дата заседание на ИК на ОНС и взетите решения и в този смисъл притежава ли същият обвързваща съда доказателствена сила ?; притежава ли секретарят на ИК на ОНС компетентност да подписва протоколи за проведени в негово отсъствие заседания ?; следва ли неистинският, неавтентичен документ да се изключи от доказателствения материал по делото ? К. се позовава на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, като сочи решение № 2* от 26.01.2004 г. по гр.д. № 2367/2002 г. ІV г.о. и решение № 1* от 21.10.2008 г. по гр.д. № 3359/2007 г. І г.о., както и на противоречие с решение № 4 от 23.01.2009 г. по гр.д. № 5415/2007 г. ІV г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че в полза на починалия на 08.12.2004 г. Атанас И. Г. на ответницата, е било законосъобразно учредено право на ползване върху пустееща земя от 0.8 дка в м.”К”, землището на с. В. с решение № 4 от 19.05.1967 г. на ИК на ОНС- В. , като протокол № 8 от 19.05.1967 г. валидно удостоверява проведеното същия ден заседание на ИК на ОНС за одобряване на списъка на лицата, на което се предоставят за вечно ползване пустеещи земи.становената неавтентичност на подписа на председателя на ИК на ОНС върху протокола, според въззивния съд не опровергава доказателствената сила на официалния документ, предвид редакцията на приложимия ЗНС /отм./, предвиждащ длъжност заместник-председател на ИК на ОНС /чл.51, ал. 2/, както и възможност за заместване на председателя от секретаря на НК на ОНС /чл.52, ал.4 ЗНС/ /отм./. Прието е, че протоколът е бил надлежно подписан от секретаря на ИК на ОНС, чието удостоверително изявление има обвързваща съда доказателствена сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С представените с изложението на основанията за допускане на касационното обжалване решения №№ 2* от 26.01.2004 г. по гр.д. № 2367/2002 г. на ВКС, ІV г.о. и 1004 от 21.10.2008 г. по гр.д. № 3359/2007 г. на ВКС, І г.о. не се установява наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно: противоречиво решаван от съдилищата процесуално правен въпрос относно доказателственото значение на протоколите за заседанията на изпълнителните комитети на общинските народни съвети /ИК на ОбНС/, на които са взети решения за одобряване списъците на лицата, на които се предоставя право на ползване върху земеделски земи по силата на актове на П. на Н. събрание, на Д. съвет и на Министерския съвет, в случаите, когато е опровергана автентичността на подписа на председателя на ИК на ОбНС. В първото от споменатите решения е било установено, че в деня на заседанието на ИК на ОбНС председателят бил в годишен отпуск, а заседанието се ръководело от заместник-председателя на ИК, който подписал протокола със забележка „за председател”. Прието е, че изключителна компетентност да подписва протоколите и за проведените в негово отсъствие заседания председателят на ИК на ОбНС не е притежавал, поради което липсата на неговия подпис върху протокола не може да се приравни на липса на протокол от заседанието. Добавено е още и че въпросният протокол е бил подписан и от друго длъжностно лице-секретаря на ИК на ОбНС в съответствие с чл.51, ал.5 ЗНС.
Второто решение пък има предвид хипотеза, при която протокола за заседанието на ИК на ОбНС, на което е взето решението за одобряване на списъците за раздаване на земеделски земи е бил подписан от председателя, но за секретар се подписал заместник-председателят на ИК на ОбНС. В този случай е било оспорено както решението на ИК, така и удостоверението за предоставено право на ползване, което не било подписано от председателя на ИК на ОбНС. Съставът на ВКС І г.о. е приел, че като официален свидетелстващ документ, удостоверението не създава, а само удостоверява права и че след като протокола е подписан от председателя на ИК на ОбНС, той материализира удостоверителното изявление за извършените по време на заседанието действия. Подчертано е, че се касае за удостоверяване на взето от ИК на ОбНС решение, а не за изземване на компетентност от по-горестоящия орган спрямо по-долустоящ при издаване на административен акт.
С решение № 4 от 23.01.2009 г. по гр.д. № 5415/2007 г. на ВКС, ІV г.о. е било потвърдено въззивното решение от 20.07.2007 г. по в.гр.д. № 227/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е прието, че протоколът за заседанието на ИК на ОбНС не е подписан от секретаря, а и издаденото въз основа на същия протокол удостоверение не съдържа подписа на посоченото в него лице и следва да се изключат от доказателствения материал. Касационното решение е постановено по реда на § 2, ал.3 от ПР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./. Противоречието в практиката на различни състави на Варненския окръжен съд по въпроса за правните последици от неподписването от председателя на ИК на ОНС на протокола, на който е взето решение за предоставяне право на ползване върху земеделски земи, следва да се счита за преодоляно с решение № 404 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 209/2009 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 и чл.291, т.1 ГПК. С това решение е прието, че опорочаването на формата на удостоверяване /чрез подпис на председателя и секретаря на ИК – чл.51, ал.5 ЗНС, отм./, не рефлектира върху действителността на взетото по надлежния ред решение за предоставяне на право на ползване. Прието е, че при липса на спор, че е било проведено гласуване, с което са одобрени списъците за раздаване на земи и с оглед неоспорването на подписа на секретаря и на главния юрисконсулт, проверил протокола, както и с оглед на свидетелстващия документ, удостоверяващ придобиване на правото на ползване /в настоящия случай препис – извлечение № 2* от 27.06.1967 г./, фактът на успешно проведено по реда на чл.154 ГПК /отм./ оспорване на подписа на председателя върху протокола за заседанието на ИК на ОНС е неотносим към извода за валидност на акта на ИК на ОНС за предоставеното право на ползване. Застъпеното от ВКС, ІІ г.о. с решение № 404 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 209/2009 г. становище по приложение на закона се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г.о.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа позоваване на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, отнасящи се до оплакванията в раздел ІІ от касационната жалба – по наличието на сграда в имота към 01.03.1991 г.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 27.07.2009 г. по в.гр.д. № 322/2009 г. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 01.09.2009 г. на С. С. К. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: