O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. София, 19.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов ч. гр. дело № 2929 /
2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5234 / 05.05.2015 г. на Н. Х. Т. от [населено място] срещу определение № 110 от 10.02.2015 г. на Върховен касационен съд, IV-то г.о. по ч. гр.д. № 692 /2015 г., с което нейна жалба срещу определение № 360 от 22.10.2014 г. на Върховен касационен съд, II –ро г.о. по гр. д. № 4783/ 2014 г., е оставена без разглеждане като недопустима.
Жалбоподателката иска отмяна на атакуваното определение с довода, че съставът на ВКС , IV-то г.о. превратно е тълкувал разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и неправилно е приел, че определение по чл. 288 ГПК, с което не се допуска до касация въззивно решение, не е от категорията на преграждащите и така неподлежащи на обжалване на съдебни актове.
Ответната страна в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с писмен отговор, оспорва допустимостта и основателността на жалбата и моли тя бъде оставена без последици
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима като редовна, подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и насочена срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК като преграждащ, съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на ч. гр.д. № 692 /2015 г. по описа на ВКС , IV-то г.о. е жалбата на Н. Х. Т. срещу определение № 360 от 22.10.2014 г. на ВКС , II –ро г.о. по гр. д. № 4783/ 2014г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато до касация по нейна касационна жалба решение № I-28 от 17.02. 2014 г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. № 530/2013 г.
За да остави жалбата на страната срещу определение № 360 от 22.10.2014 г. на ВКС , II –ро г.о. по гр. д. № 4783/ 2014 г. без разглеждане , с атакуваното тук определение съставът на ВКС, , IV-то г.о. е приел , че дотолкова доколкото, от една страна, обжалването на определение по чл. 288 ГПК не е изрично предвидено в процесуалния закон , а от друга, то слага край на производството по делото, но след като състав на ВКС е преценил, че не са налице основанията за допускане на касационното производство, то не подлежи на инстанционен контрол и така подадената срещу него жалба се явява процесуално недопустима.
Тези изводи на ВКС, IV-то г.о. са законосъобразни и се споделят и от настоящия състав на ВКС.
Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежат две категории определения- тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които законът изрично е посочил, че подлежат на отделен инстанционен контрол.
Определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска до касация обжалвания въззивен акт, не попада в нито една от посочените две категории определения. Процесуалният закон не е предвидил с нарочна разпоредба, че такова определение подлежи на самостоятелно обжалване. От друга страна, това определение, макар да слага край на инстанционното производство и с постановяването му обжалваният въззивен акт да влиза в сила, не е в типичния смисъл преграждащо и не е обхванато от разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така заради особеностите на уредбата на касационното производство по новия ГПК, при която касационната жалба няма директен сезиращ ефект спрямо съда, а разглеждането и по същество зависи от положителната преценка на касационната инстанция за наличието на очертаните в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Производството по допускане до касация, в което Върховният касационен съд се произнася с определение след извършена, съобразно селективните критерии очертани в чл. 280, ал. 1 ГПК, преценка, е ново, без аналог досега, за нашия граждански съдопроизводствен ред и особено – то не се причислява нито към производството по проверка за допустимостта на процеса (за наличието или липсата на абсолютните и относителни процесуални предпоставки), нито към производството по съществото на спора. Неговото въвеждане и уредба изразяват разбирането на законодателя, че Върховният касационен съд като съд, чиито функции по Конституция далеч надхвърлят тези само на инстанция по съществото на спора, притежава изключителната, и така абсолютно неоспорима компетентност, да селектира касационните жалби и допуска до касационен контрол само онези съдебни актове, при чието разглеждане, ще може да се уеднакви практиката на по-долните съдилища или ще следва да се приложи вече уеднаквена практика.Несъстоятелно е разбирането на жалбоподателката , че има нужда от приемане на тълкувателно решение по въпроса за обжалваемостта на определенията по чл. 288 ГПК, с които не се допуска касация.
Предвид изложеното, обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя в сила определение № 110 от 10.02.2015 г. на Върховен касационен съд, IV-то г.о. по ч.гр.д. № 692/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: