2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. София, 20.07. 2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2548 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна (неточно наименована „касационна”) жалба, подадена от К. И. Б. срещу определение от 09.05.2017 г., поправено с определение от 12.05.2017 г., постановени по частно гр. дело № 286/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса от 15 лв. по подадена от него частна касационна жалба с вх. № 13636/03.10.2016 г. срещу постановеното по същото частно гр. дело, определение № 3009/03.10.2016 г.
Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на апелативния съд. В жалбата се поддържат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Преди постановяването на обжалваното определение от 09.05.2017 г., жалбоподателят двукратно е бил освободен от съда на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на държавна такса по частни жалби по делото – с определение от 27.10.2015 г. по първоинстанционното гр. дело № 797/2014 г. на Софийския окръжен съд (СОС) и с определение № 185/18.01.2016 г. по частно гр. дело № 4474/2015 г. на друг състав на САС.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ? процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
При постановяване на обжалваното определение от 09.05.2017 г. САС не е установил такава промяна в обстоятелствата. Жалбоподателят отново е декларирал, че не притежава имущество и доходи, очаква да получи инвалидна пенсия, както и че храна, вода, отопление и други му осигурява синът му. Съставът на САС служебно е изискал справка от Агенцията по вписванията, от която е установил, че жалбоподателят е предявил множество искове за собственост по отношение на поземлени имоти в [населено място],[жк], както и че е съсобственик на пристройка към вилна сграда в [населено място],[жк], и на апартамент в [населено място], [улица]. Както сам е приел съставът на САС в мотивите към обжалваното определение, обстоятелството, че жалбоподателят е съсобственик на последните два имота, не означава, че той има средства да заплати дължимата държавна такса. Основателно е и оплакването в частната жалба, че фактът на завеждане на искове за собственост върху недвижими имоти не легитимира жалбоподателя като собственик на тези имоти. Неправилно апелативният съд е приел и че жалбоподателят не е материално затруднен до степен, че да не може да заплати държавната такса от 15 лв., тъй като несъответствието между декларираното от него и служебно установеното от съда от изисканата справка поставяли под съмнение твърдението му, че той няма достатъчно средства да заплати тази държавна такса. Този извод, освен че е основан единствено на съмнение на съда, е и в пряко противоречие с приетото в цитираното по-горе тълкувателно решение.
Горните изводи не се променят и от декларираното с частната жалба пред настоящата инстанция обстоятелство (за което са представени и писмени доказателства), че от 27.02.2017 г. жалбоподателят вече получава инвалидна пенсия в размер 185.59 лв. месечно, т.е – доход от 6 лв. дневно. Този минимален доход на жалбоподателя не сочи на такава промяна в обстоятелствата, че след като вече двукратно е признато по делото от съда наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК, да се приеме, че той вече разполага с достатъчно средства да заплати таксите и съдебните разноски в съдебното производство до приключването му във всички инстанции.
По горните съображения, обжалваното определение от 09.05.2017 г., като неправилно, следва да се отмени и делото следва да се върне на въззивния съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия по администриране на частната касационна жалба с вх. № 13636/03.10.2016 г.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 09.05.2017 г., поправено с определението от 12.05.2017 г. по частно гр. дело № 286/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на К. И. Б. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса от 15 лв. по подадена от него частна касационна жалба с вх. № 13636/03.10.2016 г. срещу постановеното по същото частно гр. дело, определение № 3009/03.10.2016 г.
Жалбоподателят К. И. Б. вече е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на такси и разноски за производството по делото с определение от 27.10.2015 г. по първоинстанционното гр. дело № 797/2014 г. на Софийския окръжен съд и с определение № 185/18.01.2016 г. по частно гр. дело № 4474/2015 г. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия по администриране на частната касационна жалба с вх. № 13636/03.10.2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: