4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. София 23.04.2019 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4513/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. С., подадена чрез адв. Л. К., против въззивно решение № V-72/13.07.2018 г., постановено от Окръжен съд- Бургас, по възз.гр.д. № 636/2018 г., с което е отменено решение № 388/12.03.2018 г., постановено от Районен съд – Бургас, по гр.д. № 1736/2017 г. ,в частите,с които са отхвърлени исковете на Г. П. С. за осъждане на „Сичес Полска СП З.О.О.“да му заплати възнаграждение за положен извънреден труд след работно време,през почивните дни и през дните на официални празници ,за периода 01.02.2014 г.- 31.10.2014 г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на исковете – 10.03.2017 г. до окончателното изплащане,както и дължимата мораторна лихва за периода 31.10.2014г.-9.03.2017 г.,както и в частта,с която е отхвърлено възражението на „Сичес Полска СП З.О.О.“ за прихващане с размера на получените от С. суми за хотел,храна и транспорт и в частта,с която С. е осъден да заплати на „Сичес Полска СП З.О.О.“ разноски и е постановено ново решение,с което „Сичес Полска СП З.О.О.“ е осъдено да заплати на Г. П. С. възнаграждение за положен извънреден труд след работно време, през почивните дни и през дните на официалните празници за периода от 01.02.2014 г. до 31.10.2014 г. в общ размер от 549, 28 лв., след извършено прихващане на общия дължим размер на възнаграждението за положен извънреден труд от 10 705, 84 лв. със сумата от общо 10 156, 56 лв., от която 4 226,29 лв. – разходи за настаняването на ищеца в хотел за срока на трудовото правоотношение, 4 198, 70 лв. – разходи за предоставяна на ищеца храна в хотела и 1 731, 57 лв. – разходи за осигурен от работодателя транспорт и за заплатени автобусни и самолетни билети,ведно със законната лихва,считано от предявяването на иска до окончателното изплащане,както и сумата 2 561,73 лв. – мораторна лихва върху главницата от общо 10 705,84 лв.,за периода 31.10.2014 г.- 9.03.2017 г и разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 210 лв.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на извършеното съдебно прихващане,тъй като не са налице предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД.
Като основание за допускане до касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: „Допустимо ли е извършване на прихващане въз основа на недоказано и неиндивидуализирано по основание и размер вземане?“ и „Извънредният труд извън предвиденият несеквестируем доход съгласно правилата на чл. 446 ГПК ли е?“,които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 43/28.07.2016 г. по гр.д. 3549/2014 г. по описа на ВКС, II т.о. и решение № 241/807.01.2015 г. по гр.д. № 3269/2014 г. по описа на ВКС, III г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът -„Сичес Полска Сп. З.О.О“ не е подал писмен отговор на касационната жалба и не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е единствено решението по чл. 262 КТ и основателността на уваженото възражение за прихващане.
Окръжен съд – Бургас се е произнесъл, като въззивна инстанция, по основателността на предявен от Г. П. С. против чуждестранното юридическо лице, с място на стопанска дейност в страната, „Сичес Полска СП. З.О.О.“ осъдителен иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд с правно основание чл. 262 КТ. Приел е, че Г. П. С. и „Сичес Полска СП. З.О.О.“ са били страни по трудовото правоотношение, съществувало между тях, в периода от 29.08.2013 г. до 31.10.2014 г., за заемане на длъжността „монтьор, тръби за продуктопроводи“ от Г. П. С., с място на работа на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, а работодателят „Сичес Полска СП. З.О.О.“ не е заплатил възнаграждение за положен извънреден труд от работника в общ размер от 16 029, 26 лв.Съдът е разгледал наведените от „Сичес Полска СП. З.О.О.“ възражение за погасяване на вземането по давност и възражение за прихващане. Посочил е, че вземанията на ищеца за извънреден труд за месец септември, октомври, ноември, декември 2013 г. и януари 2014 г. са погасени по давност, като е приложил правилото на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Сборът на тези вземания е в размер на 5 323, 42 лв. Приел е, че претенцията за главницата е основателна за сумата от 10 705,84 лв. Възражението за прихващане на „Сичес Полска Сп. З.О.О.“ включва следните суми: 4 226, 29 лв. – разходи за настаняване на Г. П. С. в хотел; 4 198, 70 лв. – разходи за предоставена храна в хотела; 1 731, 57 лв. – разходи за осигурен от работодателя транспорт и за заплатени на работника автобусни и самолетни билети. Окръжен съд-Бургас е приел, че тези суми в общ размер от 10 156, 56 лв. са дадени на работника без основание и подлежат на връщане по силата на чл. 59 ЗЗД, поради което следва да бъде извършено прихващане. Като се позовал на практиката на касационната инстанция, съдът е приел, че не са налице пречки за извършване на прихващането, тъй като разпоредбата на чл. 272 КТ урежда забрана за работодателя, но не и за съда по направено пред него възражение за прихващане. С оглед правилото на чл. 105 ЗЗД, съгласно което не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не може да се допуска принудително изпълнение е съобразил, че вземането за извънреден труд за съответния месец е част от вземането за трудово възнаграждение за съответния месец, като двете вземания формират общия размер на работната заплата за месеца – по аргумент чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, като се позовал на данните от изслушаната съдебно-икономическа експертиза, е достигнал до извод, че вземанията на Г. П. С. за всеки месец са извън предвидения несеквестируем доход съгласно правилата на чл. 446 ГПК, поради което не попадат в хипотезата на чл. 105 ЗЗД и с тях може да се извърши съдебно прихващане с други установени и доказани насрещни вземания на работодателя. При тези мотиви съдът е приел, че следва да извърши съдебно прихващане между дължимото на Г. П. С. възнаграждение за извънреден труд с вземането на работодателя „Сичес Полса СП. З.О.О.“, представляващо неоснователно заплатени от работодателя суми за хотел, храна и транспорт на работника, в резултат на което е присъдил сумата от 549, 28 лв. на основание чл. 262 КТ.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нито един от двата формулирани въпроси не отговаря на изискването за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В атакуваното решение въззивният съд не е извършил прихващане с недоказано и неиндивидуализирано по основание и размер вземане,а напротив като е направил съвкупна преценка на доказателства, е приел, че претендираните вземания от работодателя са ликвидни. Твърдението на касатора, че вземанията за хотел, храна и транспорт не са годни да се извърши прихващане, представлява оплакване по същество на спора и касационната инстанция би се произнесла по основателността му единствено при разглеждане на жалбата по същество. По отношение на правилото за несеквестируемостта въззивния съд е приел, че размерът на вземането на работника за работна заплата за всеки месец от процесния период, в което влиза и възнаграждението за извънреден труд, изключва приложението на чл. 446 ГПК, тъй като надвишава предвидената в ГПК като неподлежаща на принудително изпълнение част от трудовото възнаграждение. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание, отговарящ на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това.За пълното следва да бъде посочено,че не е налице и противоречие между решаващите мотиви на въззивния съд и цитираните съдебни решения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-72/13.07.2018 г., постановено от Окръжен съд- Бургас, по възз.гр.д. № 636/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: