2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. София, 24 април 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4375 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на ищцата по делото А. Б. Я. срещу решение № 5744/26.07.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 10169/2015 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното възивно решение, като е потвърдено решение № II-56-310/22.06.2015 г. по гр. дело № 25494/2013 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу Д. п. (ДП) „Н. к. „Ж. и.““, искове, както следва: 1) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението ?, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, със заповед № 233/22.05.2013 г. на директора на Управление “Движение на влаковете и гаровата дейност – София” при ответното ДП; 2) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „инженер, техническа безопасност/метролог и технонадзор“ в „Техническо звено“ при същото управление при ответното ДП; 3) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 4 693 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение през периода 22.05.2013 г. – 22.11.2013 г.; 4) иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено със заповед № 159/15.05.2013 г.; 5) иск с правно основание чл. 128 от КТ за заплащане на сумата 338 лв. – трудово възнаграждение за периода 18.02.2013 г. – 22.05.2013 г.; 6) иск с правно основание чл. 224 от КТ за заплащане на сумата 2 162 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през периода 2009-2013 г.; 7) иск с правно основание чл. 9, ал. 2 от Нар. № 7/2005 г. за МИОЗБУТРВ за заплащане на сумата 164.80 лв. – стойност на средства за корекция на зрението (очила за работа с компютър); 8) иск с правно основание чл. 6, ал. 1 от НБРУО за заплащане на сумата 1 000 лв. – равностойност на дължимо за периода 2009-2013 г. работно облекло; 9) и 10) искове с правно основание чл. 59 от КТ за заплащане на сумата 50 лв. – стойност на дължима съгласно КТД от 2012 г. карта за ползване на ЖП-транспорт, както и на сумата 450 лв. – дължимо съгласно КТД от 2012 г. социално плащане при ползване на повече от половината от полагащия се основен платен годишен отпуск за периода 2010-2012 г.; 11) иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 109.20 лв. – непогасена част от обезщетение за неспазено предизвестие; и 12) иск с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 4 692 лв. – обезщетение за оставане без работа при законно уволнение поради съкращаване на щата в размер, уговорен в КТД от 2012 г.; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, съдът намира касационната жалба за процесуално недопустима в частта ? относно последните девет иска, по отношение на които въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК (в посочената по-горе редакция; сега – чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК). Поради това, касационната жалба следва да се остави без разглеждане в тази част и касационното производство следва да се прекрати в същата част.
В останалата ? част – относно трите иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата относно тази част се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани правни въпроси единствено по приложението на чл. 329, ал. 1 от КТ, а именно: 1) следва ли съдебният контрол за законосъобразност на подбора да се сведе само до констатиране на формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ или следва да обхване проверка от страна на проверяващия съд на приетите от работодателя и оспорени от служителя оценки по същите критерии; 2) следва ли да се приеме решение за оценяване на критериите по чл. 329 от КТ по възможно най-елементарен начин – с точки; 3) следва ли да се проведе пълно и главно доказване от страна на работодателя, извършващ подбор по чл. 329 от КТ, по доказване на определеността на всички критерии и поставените по всеки един от тях оценки, и да се мотивира за това, или е достатъчно да се позове само на един, два или няколко от всичките критерии, за да се извърши подбора правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 329 от КТ; 4) следва ли да се възприеме достоверност и обективност на посочените оценки – точки на оценявания работник/служител, без да са налице детайлно описани такива за всеки един от критериите и подкритериите, заложени в атестационната карта за извършване на подбор по чл. 329 от КТ; и 5) следва ли да се посочват ясно и конкретно посочени точки – оценки, които да са измерими съобразно оценяваните лица по критерии, и същите да са ясно установими съобразно тези критерии, респ. – за да се оцени с точки подбора по чл. 329 от КТ. По отношение на първите три въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно – с решение № 81/05.04.2012 г. по гр. дело № 380/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 133/31.05.2010 г. по гр. дело № 74/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 306/29.10.2012 г. по гр. дело № 235/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС, тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 28/30.01.2012 г. по гр. дело № 461/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и определение № 1225/16.11.2012 г. по гр. дело № 548/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на последните два въпроса жалбоподателката сочи допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но без да излага каквито и да било съображения, защо счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответното Д. п. „Н. к. „Ж. и.““ в отговора си излага становище и съображения, че няма основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
С тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено следното: Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност, прокламиран в чл. 5 от ГПК, не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. Като субективно право, упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел – да бъде в интерес на производството или службата, и към конкретно посочени резултати – да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 от КТ (арг. от чл. 21 от ЗЗДискр), които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебният контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 от КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. По-натам в мотивите е разяснено и следното: Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ може да бъде обективирано в различни негови актове – решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. В посочените в изложението на жалбоподателката четири решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, е прието същото, като е цитирано тълкувателното решение.
От така цитираната задължителна практика на ВКС следва, че обобщен, отговорът на първия формулиран от жалбоподателката правен въпрос е следният: съдебният контрол за законосъобразност на подбора не се свежда само до констатиране на формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ, а следва да обхване проверка от съда на приетите от работодателя и оспорени от служителя оценки по същите критерии.
В случая, в исковата си молба жалбоподателката е изложила единствено твърдение, че ответникът-работодател не е извършил подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ. След като с представените по делото писмени доказателства, ответникът е доказал, че е извършил подбор, във въззивната си жалба жалбоподателката е изложила единствено твърдения и оплаквания, че подборът е следвало да бъде извършен не само между нея (заемала процесната длъжност „инженер, техническа безопасност/метролог и технонадзор“) и служителката, заемала длъжността „еколог/технонадзор/метролог“, а измежду всичките четирима служители в „Техническото звено“.
Въззивният съд е намерил за неоснователни тези доводи на жалбоподателката за незаконосъобразност на извършения подбор, като е приел, че няма основание за извод, че подборът е следвало да бъде извършен и по отношение на останалите двама служители в „Техническото звено“, заемащи длъжностите „инженер, енергетик/главен специалист“ и „инспектор енергиен контрол“, тъй като по делото нито има доводи за сходство на тези длъжности – с оглед осъществяваните трудови функции, изискванията за заемането им и длъжностните им характеристики, с длъжността на ищцата, нито са представени доказателства в този смисъл. СГС, позовавайки се и цитирайки част от горепосочените мотиви към тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, е приел също, че от писмените доказателства по делото е установено, че работодателят е изпълнил задължението си да съпостави реално всички лица, които са подлежали на подбор, като съпоставката е извършена по законоустановените критерии – квалификация и ниво на изпълнение на работата, включващи множество подкритерии, които са относими към главните критерии. Съдът е намерил за правилна извършената от работодателя преценка по същество на качествата – от гледна точка на критериите „квалификация“ и „ниво на изпълнение на работата“, на конкретните участващи в подбора служители, включая ищцата. В тази връзка – също въз основа на писмените доказателства по делото, въззивният съд е приел, че крайните оценки на лицата, участвали в подбора, са определени от назначената от работодателя комисия, при съобразяване на отделните показатели в рамките на предварително зададената скала за всеки от участниците, и са съобразени нормативно установените критерии за подбор, като са взети предвид действащите в ответното предприятие „Правила и критерии за извършването на подбор на персонала на УДВГД-София“, вследствие на което е предпочетена другата служителка, оценена по-високо от назначената от работодателя комисия за подбор – с 30 точки, включващи: 18 точки за притежавана квалификация и 12 точки за ниво на изпълнение на възложената работа, в сравнение с ищцата, която е получила оценка от 24 точки, от които: 16 точки за притежавана квалификация и 9 точки за ниво на изпълнение на възложената работа, като ? е отнета 1 точка за наложеното дисциплинарно наказание „забележка“. В заключение, градският съд е достигнал до извода, че атакуваното по делото уволнение не е било извършено в нарушение изискванията на чл. 329 КТ, поради което и в това отношение се явява законосъобразно.
Видно от гореизложеното, при липса на оспорване пред първата и въззивната инстанции от страна на жалбоподателката-ищца на оценките при извършването на процесния подбор, въззивният съд е разрешил първия правен въпрос по приложението на чл. 329, ал. 1 от КТ, не в противоречие, а в пълно съответствие с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС.
Тъй като жалбоподателката е изложила доводи и оплаквания във връзка с оспорване на оценките при извършването на процесния подбор за първи път едва в касационната си жалба, останалите четири правни въпроса в изложението към нея, които касаят именно начина на формиране и обективността на тези оценки, не са обсъждани от въззивния съд и той не е давал разрешение на тези въпроси в мотивите към обжалваното решение, поради което тези въпроси нито са обуславящи правните изводи в последното, нито са от значение за правния спор по делото, респ. – не съставляват в случая общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска по отношение на подлежащата на такова обжалване част от въззивното решение, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3, 4 и 8 и чл. 81 от ГПК и чл. 37 от ЗПП, жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответното ДП, претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер 200 лв., определен съгласно чл. 23, т. 1 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Б. Я. срещу решение № 5744/26.07.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 10169/2015 г. на Софийския градски съд, – в частта, с която са отхвърлени следните ? искове: по чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, по чл. 128 от КТ за сумата 338 лв., по чл. 224 от КТ за сумата 2 162 лв., по чл. 9, ал. 2 от Нар. № 7/2005 г. за МИОЗБУТРВ за сумата 164.80 лв., по чл. 6, ал. 1 от НБРУО за сумата 1 000 лв., по чл. 59 от КТ за сумата 50 лв. и сумата 450 лв., по чл. 220, ал. 1 от КТ за сумата 109.20 лв. и по чл. 222, ал. 1 от КТ за сумата 4 692 лв.; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4375/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в частта по тези искове.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5744/26.07.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 10169/2015 г. на Софийския градски съд, – в останалата част.
ОСЪЖДА А. Б. Я. да заплати на Д. п. „Н. к. „Ж. и.““ сумата 200 лв. (двеста лева) – разноски по делото.
Определението – в частта, с която частично се оставя без разглеждане касационната жалба и частично се прекратява касационното производство по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: