О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№376
гр.София, 29.09.2010 година
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 319/2010 година
Производството е по чл.274,ал.3, т.1 във връзка с чл.83, ал.2, чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. И. от[населено място], лично и в качеството си на [фирма],[населено място], срещу определение № 1200 от 09.04.2010 год. по ч.гр.дело № 427/2010 год. на В. окръжен съд, с което е потвърдено определението на В. районен съд, 30-ти състав от 27.01.2010 год. по гр.дело № 13059/2009год. за оставяне без уважение искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса. Поддържа се, че обстоятелството дали страната е упълномощила адвокат или не, не е посочено от закона като основание да бъде отказано освобождаването й от заплащане на държавна такса. Твърди се, че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба ДП”Б. с. т.” е на становище, че атакуваното определение е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения:
За да потвърди определението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че ищцата/частен жалбоподател/ има възможност да заплати дължимата държавна такса /равняваща се според него на 110,59 лева, а не на 297,29 лева, какъвто размер определил районният съд/, след като е декларирала, че получава доходи, макар и под формата на пенсия и след като е упълномощила адвокат, който да я представлява по делото. Въззивният съд е приел, че не са представени доказателства относно доходите на съпруга на ищцата /частен жалбоподател/, нито за влошено здравословно състояние, изискващо заплащането на лекарства и за размера на тези евентуални разходи, които да обуславят извод, че не разполага с достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси.
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на процесуалноправния въпрос, даден с обжалваното въззивно определение.
Липсва позоваване и на влезли в сила решения или определения на съдилища от страната, постановени при разглеждане на аналогични казуси, в т.ч. и съдебни актове на състави на гражданската или търговската колегии на Върховния касационен съд, в които да се разрешават противоречиво процесуалноправни въпроси по приложение на чл.83, ал.2 ГПК /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такава предпоставка би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК не се сочи подобна хипотеза, а се твърди, че в закона не е посочено упълномощаването на адвокат като основание за отказ от освобождаване от държавна такса. Както се посочи обаче, обстоятелството, че ищцата/частен жалбоподател/ е упълномощила адвокат по делото не е единствения мотив на въззивния съд да потвърди определението на първата инстанция, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса. Окръжният съд е основал изводите си и на липсата на доказателства относно доходите на съпруга на ищцата/частен жалбоподател/, както и за влошено нейно здравословно състояние, изискващо заплащане на лекарства и за размера на евентуалните разходи в тази насока, които обстоятелства съгласно чл.83, ал.2, т.т.1 и 4 ГПК подлежат на съвкупна преценка с останалите при проверката за основателността на молбата за освобождаване от държавна такса.
В обобщение, липсва предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1200 от 09.04.2010 год. по ч.гр.дело № 427/2010 год. на В. окръжен съд, с което е потвърдено определението на В. районен съд, 30-ти състав от 27.01.2010 год. по гр.дело № 13059/2009 год. за оставяне без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, по частна касационна жалба вх.№ 15307 от 27.04.2010 год. на Д. В. И. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/