3
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3055/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
София, 16.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3055/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 508/07.11.2014 год. по в.гр.дело № 746/2014 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено решението на Велинградския районен съд с № 250/01.07.2014 год. по гр.дело № 37/2014 год. за отхвърляне предявеният от В. Д. Б., ЕГН [ЕГН], живеещ в [населено място] на [улица], етаж І, ап.ІІІ, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в [населено място], [улица], офис СССХ чрез пълномощника адвокат П. В. В., установителен иск с правно основание чл.14, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците В. и Т. К. К. с единни граждански номера съответно [ЕГН] и [ЕГН], първият живеещ в [населено място] на [улица], ап.ХVІ, а вторият във В. на [улица], че наследодателят на ищеца Г. К. Б., към момента на образуване на Трудово кооперативно земеделско стопанство е бил собственик на следния земеделски имот: земеделска земя, находяща се във В. в местността „С.”, представляваща нива с площ от 2 500.00 кв.м., VІІІ категория, имот с планоснимачен № 7005 в кв.3442 по действащия план на В. (имот с планоснимачен № 7005 в кв.3441 по обезсиления план на В. от 1957 год.).
Недоволен от въззивното решение е касаторът В. Д. Б. от [населено място], представляван от адвокат П. В. В., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК без да излага конкретни въпроси.
От ответника по касация В. К. К. от [населено място], представляван от адвокат В. Т. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направени разноски по делото за настоящото производство.
Ответникът по касация Т. К. К. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че искът с правна квалификация чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим понеже ответниците по спора (и по касация) В. К. К. и Т. К. К. не са пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимирани, защото черпят права по завещание от Ц. П. Ц. с дата 21.02.1995 год., починала на 29.01.1997 год., за имот-нива от 2.100 дка в м.”Кучешка усойка” в кв.344, парцел 7005 по изработения кадастрален план на В. (реституиран в полза на наследниците на П. Т. П. по преписка № 530/17.10.1991 год. с решение № 496/17.12.1992 год. на ПК-В.). Взето е предвид, че по две заявления: от И. П. Б. по преписка № 597/05.11.1991 год. и от Д. С. Б. по същата преписка е налице отказ на ПК да реституира на наследници на общия наследодател Г. К. Б., починал през 1941 год., процесния имот като второто решение не е обжалвано по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и е влязло в сила.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.81 от ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар за настоящото производство в размер на сумата 600 лева, за което е представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 508/07.11.2014 год. по в.гр.дело № 746/2014 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.І, ап.3 да заплати на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.81 от ГПК на В. К. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.№ 16 сумата 600/шестстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ