ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376
София, 10.04. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4462 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител на С. о. срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 29.ІV.2008г. по в.гр.д. № 1374/2007г.
Ответницата по касационната жалба М. Г. Т. от София е заела становище за недопускане на касационното обжалване.
Контролиращата страна Прокуратура на РБ не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан на страната преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския РС от 22.ІІІ.2007г. по гр.д. № 22750/2006г., с което С. о. е осъдена на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на М. Т. 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени в резултат от ухапвания на 18.VІІІ.2006г. на кучета на теротирята на СО, ведно със законната лихва, считано от 31. Х.2006г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане, както и 45лв. имуществени вреди. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявеният иск е по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ след изменението на закона по ДВ бр. 30/11.ІV.2006г. Искът е основателен, тъй като е налице противоправно бездействие от страна на служителите на съответното звено на ответната о. да обезпечат организирането, улавянето, изолирането в изолатор и евтаназията на скитащи безстопанствени кучета съобразно разпоредбите на чл.35 от ЗВМД и чл.138 ал.1 т.5 от ППЗВМД, в резултат на което на 18.VІІІ.2006г. ищцата е била нападната от безстопанствени кучета на територията на общината, при което са й нанесени сериозни разкъсни рани, дълбоки охлузвания, кръвонасядания и отоци по двата крака, като отоците на дясната подбедрица са довели до инфекция.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно как следва да се квалифицира като правно основание претенция за вреди от безстопанствено куче и кое е основното твърдение на ищцата за нормативно вменено противоправно поведение, който е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което се представят решения по гр.д. № 3323/2006г. на СГС и по гр.д. № 2061/2007г. на СГС, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са съображения, че с квалифицирането на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ съдът е подменил твърденията на ищцата и въведеното от нея основание на претенцията й. Освен това тези твърдения не могат да обосноват отговорността на СО за причинени вреди, тъй като нито в исковата молба, нито в течение на производството, не е посочено чрез нарушаването на кое нормативно вменено й задължение са били причинени вредите и тъй като разпоредбите на чл.70 от ЗВМД и чл.138 ал.1 т.7 от ППЗВМД са ирелевантни в случая.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – за квалификацията /правното основание/ на предявения иск – по чл.1 от ЗОДОВ или по чл.49 от ЗЗД, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, видно от представените от касатора и ответницата по касация влезли в сила решения по гр.д. № 3323/2006г. на СГС, гр.д. № 2061/2007г. на СГС, гр.д. № 13823/2002г. на СРС и гр.д. № 4858/2005г., потвърдено с решение на СГС по гр.д. № 437/2006г., и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което обуславя соченото от страната основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, Гражданска колегия, ІІ “Г” ВО, от 29.ІV.2008г. по гр.д. № 1374/2007г.
Касаторът по силата на чл.84 т.3 от ГПК не дължи държавна такса за касационното обжалване, поради което делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: