О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№376
Гр. София 12.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1312/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. Х. М. от гр. В. е подал касационна жалба вх. № 3* от 28.10.2009 г. срещу въззивното решение № 594 от 25.09.2009 г. по гр.д. № 542/2009 г. на В. окръжен съд, с което е отменено решение № 58 от 29.05.2007 г. по гр.д. № 97/2007 г. на В. районен съд в частта относно отхвърленото искане за допускане до делба на мазе и е допусната съдебна делба на принадлежащото мазе, състоящо се от четири помещения /клетки/ към самостоятелен обект в сграда 12259. 1018 . 133 .1.1 в поземлен имот 12259.1018.133 по кадастрална карта на гр. В., находящ се на ул.”Х” № 10, ет.1, апартамент с площ 104 кв.м. със съответните общи части от сградата, при съседен имот 12259.10189.133.1.2 /над процесния имот по графика, при дялове: ? ид.част за С. Х. М. и ? ид.част за касатора. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон /чл.40, ал.1 ЗУТ и чл.79, ал.1 ЗС/ и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба на две югоизточни помещения-мази.
Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси – приложението на чл. 40, ал. 1 ЗУТ и чл.79, ал.1 ЗС от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като неправилно бил приел, че касаторът не е придобил по давност двете югоизточни мази. Твърди се, че касаторът е извършил надстрояване над съществуващата едноетажна сграда, като ползва двете мази от 1990 г. въз основа на даденото му от наследодателя на страните по реда на чл.56, ал. 2 ЗТСУ /отм./ съгласие. Според касатора, налице е етажна собственост и мазетата са му били предоставени заради създаването й.
Ответницата по касация С. Х. М. от гр. В. е на становище, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане, а по същество, че е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
За да допусне делба на мазето в пълния му обем, въззивният съд е приел, че чрез декларацията от 26.07.1990 г. наследодателят на страните Х/починал на 18.01.1997 г./ е отстъпил на касатора само право на ползване върху две отделения от избените помещения, източно от сградата и не може да се приеме, че в негова полза е текла придобивна давност, освен по изключение в качеството му на етажен собственик, притежаващ самостоятелен обект в същата сграда и при хипотеза, че другите етажни собственици не са лишени от такова самостоятелно помещение. Добавено е, че ако е имало такава давност, то първоначално тя е текла спрямо наследодателя, а след смъртта му и спрямо ищцата /ответник по касация/, но не са били ангажирани относими доказателства за изтекла придобивна давност. Според въззивния съд, следвало е да се установи несмущавано и противопоставено непрекъснато владение за периода от 26.07.1990 г. до 18.01.1997 г., а след тази дата-такова владение за разликата от десет години спрямо ищцата. Прието е още, че ако двете югоизточни мази са части от първия етаж, на който собственик е бил наследодателят, и за които същият е учредил само право на ползване; ответникът /касатор/ не би могъл да ги завладее по давност, тъй като те следват общата вещ, а по отношение на нея той не заявява наличие на изтекла в негова полза придобивна давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да се допусне касационно обжалване, необходимо е да е налице поне едно от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК основания. Жалбоподателят не се позовава на противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.79 ЗС и на чл.40, ал. 1 ЗУТ, нито твърди, че е налице противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен или процесуалноправен въпрос. В изложението се поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил чл.40, ал.1 ЗУТ и чл.79, ал.1 ЗС, като не е съобразил, че касаторът ползва от 1990 г. предоставените му за ползване от наследодателя с декларация рег. № 3377/27.07.1990 г. две мази откъм източната част на съществуващата едноетажна сграда /къща с площ от 78 кв.м./ и че от смъртта на общия наследодател до завеждане на иска за делба е изтекъл десетгодишния давностен срок за придобиване на собствеността върху процесните помещения. Касае се за оплакване, което е развито по-подробно в касационната жалба и съставлява довод за порок на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо ГПК, но не може да се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е изясняване на установеното от закона правилно и съответно неточното му прилагане е създаването на правило, различно от установеното в закона. Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. В случая, касаторът не се позовава на непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито твърди, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор, нито че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. Оплакванията за нарушение на чл.40, ал.1 ЗУТ и на чл.79, ал.1 ЗС могат да бъдат разгледани по същество по реда на чл.290, ал.1 ГПК, но само ако е налице поне една от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая, обаче не са налице основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 594 от 25.09.2009 г. по гр.д. № 542/2009 г. на В. окръжен съд по жалба вх. № 3* от 28.10.2009 г. на Н. Х. М. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: