О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№376
София, 17.05.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1186 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Б”О. срещу Решение № 125 от 07.08.2009 год. по гр.д. № 1303/09 год. на Софийски градски съд в тази негова част с която е отменено решението от 13.11.2008 год. по гр.д. № 14933/2007 год. на Софийски районен съд са уважени предявените от О. К. Б. срещу дружеството обективно съединени искове: 1./ с правно основание чл.286 ЗЗД за сумата 1000 лв. и 2./ с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 383.44 лв. В частта с която искът на Б. за заплащане на обезщетение за забава за сумата над383.44 лв. е отхвърлен, като погасен с изтичането на 3-годишна давност, като необжалвано, решението на СГС е влязло в сила.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е представил писмен отговор в който изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат.
О. Б. е предявил на 27.06.2007 год. срещу „Б”О. два обективно съединени иска. Иск с правно основание чл.286 и ЗЗД – незаплатено възнаграждение за работата му като секретар на общото събрание (ОС) на дружеството през 2001 и 2002 год. (по 500 лв. за всяка календарна година) и акцесорен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за забавено плащане на посочените възнаграждения.
Безспорно е обстоятелството, че Б. е бил секретар на ОС на „Б”О. през периода 2001 и 2002 год. Безспорен е размерът на задължението, както и датата на падежа – 10.08.2002 год. за възнаграждението за 2001 год. и 19.07.2003 год. – за това за 2002 год., доколкото същите са материализирани в представени по делото и неоспорени решения на ОС на дружеството.
Възраженията, които „Б”О. е противопоставил е за погасяване на задълженията (главни и акцесорни) с изтичането на 3-годишна давност и за недължимост на акцесорните, поради липсата на покана.
Въззивният съд е приел, че задълженията за заплащане на възнаграждение произтича от договор/и за поръчка, поради което по отношение на задълженията за 2001 и 2002 год. е приложима 5-годишната погасителна давност. Задължението за плащане е с изрично посочен падеж, поради което „Б”О. е изпаднал в забава от изтичането му, без да е необходима покана.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, „Б”О. е посочил т.3 на чл.280 ал.1 ГПК – характеристиката на договора като граждански или трудов и оттам – срокът на погасителната давност.
Новата процесуалноправна уредба въвежда не задължителен, а факултативен касационен контрол. Целта е не инстационното разглеждане на споровете при които от решаващо значение би била правилността/неправилността на въззивния акт, а създаването на единна съдебна практика, което е обусловено от произнасянето само по такива правни въпроси (чл.280 ал.1 ГПК) по отношение на които е налице кумулативна обвързаност с една или няколко от изчерпателно изброените предпоставки по т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. В случая нито една от тези предпоставки не е налице. Възлагането на секретарски функции по отношение на ОС може да бъде извършено и с договор за поръчка и с нарочен трудов договор или като елемент от трудовите задължения (съобразно длъжностната характеристика) на лице, работещо по трудов договор на друга длъжност в дружеството. Т.е. преценката касае всеки отделен случай. Съобразно данните по делото въззивният съд е приел, че конкретното правоотношение между Б. и „Б”О. е мандатно и оттук – приложимостта на 5-годишната погасителна давност. Не може по тълкувателен път да бъде изведена обобщена характеристика на договорите за изпълнение на секретарски функции към ОС – трудови или мандатни, за да е налице принос към точното прилагане на закона и развитието на правото.
Дори преценката на въззивния съд на характеристиките на конкретното правоотношение да са неправилни, това е извън обсега на предварителната проверка по чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 125 от 07.08.2009 год. по гр.д. № 1303/09 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.