4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр.София, 11.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1127 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ВТПК „Единство-93“, [населено място], срещу решение № 577 от 27 ноември 2015 г., постановено по в. гр.д. № 1163 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, четвърти граждански въззивен състав, с което са отхвърлени като неоснователни молбите на касатора за допълване и за тълкуване на въззивно решение № 93 от 27.02.2015 г. по същото дело.
Касаторът твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Дължи ли въззивният съд при молба по чл.250 от ГПК произнасяне с изричен диспозитив по надлежно въведените правопогасяващи възражения на ответника? Възраженията са за липсата на надлежна легитимация на ищеца да води иск по чл.60 от ЗК, тъй като преди това е изключен като член кооператор, относно произнасянето на първоинстанционния съд по непредявен иск с неизяснен предмет, по преклудирано право на иск, предявен след изтичане на срока по чл.58 от ЗК, относно момента, към който следва да се преценява качеството на член-кооператор на ищеца, по допустимостта на изменението на иска от претенция за обезщетение за оставане без работа заради незаконно уволнение в иск за заплащане на възнаграждение на бивш председател.
2. Когато в решението не е посочена правната квалификация, представлява ли
това непълнота на решението или порок и неяснота на волята на съда?
3. Дължи ли се изплащане на възнаграждение на председател, чиито мандат е изтекъл и на негово място Общото събрание на кооперацията е избрало нов председател, за периода, през който тече регистърното производство?
4.Допустимо ли е чрез иск по чл.60 от ЗК под формата на възнаграждение за работа да се търсят вреди от обезщетение за недопускане на работа?
Ответникът по касационната жалба С. В. Г. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С решение № 93 от 27 февруари 2015 г., постановено по в.гр.д. № 1163 по
описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, Г.О., четвърти граждански въззивен състав, е потвърдено решение №124 от 28.10.2014 г. по гр.д. №317 по описа за 2012 г. на Районен съд-гр. Левски, за осъждане на ВПТК”Единство-93” да заплати на С. М. М. сумата 7 497 лв., представляваща неиздължени възнаграждения в качеството му на председател на кооперацията за периода от 28.12.2009 г. до 28.06.2010 г., ведно с лихви и разноски. В молба от 30 май 2015 г. ответната кооперация е заявила, че въззивният съд не се е произнесъл по всичките възражения във въззивната жалба, а и решението е неясно, поради което е поискано допълване и тълкуване на това решение. Посредством обжалваното с настоящата касационна жалба решение въззивният съд е оставил без уважение исканията за допълване и тълкуване на първоначалното решение. Приел е, че това решение е достатъчно ясно и не се нуждае от тълкуване, а непроизнасянето по някои от възраженията е основание, обуславящо евентуалната неправилност на решението, но не е основание за допълване. При тези мотиви на обжалваното решение първите два въпроса на касатора са от значение за изхода на спора по молбите за допълване и тълкуване на първоначалното решение по делото. Дадените от въззивния съд разрешения обаче съответстват на практиката на ВКС, поради което касационно обжалване по тези въпроси не следва да се допуска. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет-липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, относно един от съединените искове или по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове или ползи. Непроизнасянето на съда по доводите и възраженията на страната не представлява непълнота на съдебния акт. Твърденията за непроизнасяне на съда по доводите на страната са оплаквания, с които тя се стреми по същество към ревизиране на правния резултат, което е недопустимо в производството по чл.250 от ГПК, тъй като съдът трябва да се съобрази със забраната на чл.246 от ГПК. Пропускът на съда да обсъди в мотивите си определено възражение или настъпил юридически факт, не е непълнота на акта, а довод за неправилност или необоснованост на неговите изводи, което е основание за обжалване, а не за допълване на решението. В този смисъл са определения № 784 от 4.12.2013 г. по ч.гр.д. № 3484/2013 г. на Трето Г.О.,№ 108 от 30.03.2015 г. по гр.д. № 133/2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, № 904 от 9.12.2010 г. по ч. т.д. № 873/2010 г. на Първо Т.О., № 520 от 17.07.2013 г. по ч. т.д. № 2138/2013 г. на Първо Т.О., решение № 241 от 20.09.2013 г. по гр.д. № 2309/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, решение № 312 от 14.11.2013 г. по т.д. №925/2011 г. на Второ Т.О. на ВКС.
Тълкуването на едно решение съгласно чл.251 от ГПК се налага, когато то е
неясно, двусмислено или поражда съмнение относно действителната воля на съда. В разглеждания случай няма такава неяснота, тъй като диспозитивът на първоинстанционното решение съответства на предмета на делото/определение №61 от 17.02.2014 г. по гр.д. № 2853/2013 г. на Първо Г.О. на ВКС/. Без значение за пълнотата и яснотата на постановеното решение е и правната квалификация на спора. По реда на чл.250 и чл.251 не могат да бъдат отстранявани грешки в квалификацията на исканията на страните, дори да има такива/решение № 53 от 18.02.2014 г. по гр.д.№ 5979/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/.
Останалите въпроси на касатора касаят съществото на спора дали се дължи
присъденото на ищеца възнаграждение, а не обжалваното решение, с което са оставени без уважение молбите за допълване и тълкуване на първоначалното решение. Следователно и по тези въпроси касационно обжалване на решението Плевенския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 577 от 27 ноември 2015 г., постановено по в. гр.д. № 1163 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, четвърти граждански въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: