О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
гр. София, 15.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Даниела Стоянова
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 3244/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. М. П. срещу въззивно определение Врачански окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане на Врачански районен съд, с което депозираните от жалбоподателя въззивни жалби вх. № 874/17.01.2018 г., вх. № 876/17.01.2018 г., вх. № 877/17.01.2018 г., вх. № 879/17.01.2018 г. по описа на САС са върнати поради просрочие. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на въззивното определение и моли същото да бъде отменено.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е допустима, а по въпроса относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че правилно Врачански районен съд е върнал горепосочените жалби на В. П. срещу решение № 366/11.07.2017 г. по гр. д. № 1241/2017 г. на Врачански районен съд, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ против ЧСИ Г. Б.. Установено е, че на ищеца в първоинстанционното производство е била предоставена правна помощ, като за служебен адвокат е била назначена адвокат Л. П.. Съобщение за постановеното на първоинстанционно решение е било получено от адвокат П. на 19.07.2017 г. Прието е, че в законоустановения двуседмичен срок за обжалване по делото не е постъпила въззивна жалба от ищеца – нито лично, нито чрез назначения му служебен адвокат, поради което решението е влязло в сила на 03.08.2017 г.
В частната касационна жалба се излагат доводи за ненадлежно процесуално представителство от страна на назначения служебен адвокат, вследствие на което ищецът не е бил уведомен за първоинстанционното решение. В изложението към нея се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Следва ли да се приеме, че е надлежно упражнено процесуално представителство от страна на адвокат за осъществяване на правна помощ, назначен по реда на ЗПП, след като същият, имайки възможност да кореспондира със страната по делото, по същество, чрез бездействието си в хода на производството, включително неуведомяване на страната за получените съобщения, фактически се е отказал от осъществяване на получената представителна власт и по този начин е лишил страната, в чиято полза е допусната правна помощ от надлежна защита в хода на съдебното производство?“
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение на Врачански окръжен съд до касационно обжалване поради следните съображения:
Съгласно т. р. № 1-2010-ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд по предмета на спора, по отношение на който да са осъществени допълнителни предпоставки, визирани в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая поставеният въпрос е не е обуславящ и не съставлява общо основание за допускане до касационно обжалване, тъй като доводите за ненадлежно осъществено процесуално представителство от страна на назначения служебен адвокат в първоинстанционното производство са наведени за пръв път пред настоящата инстанция, поради което въззивният съд не се е произнесъл в решаващите си мотиви по тях.
Освен това фактическият отказ от представителна власт е правно нищо. Такъв юридически факт не е уреден в закона и съответно липсват правни последици за фактическия отказ от пълномощно. Отказът от пълномощно е волеизявление, което се извършва чрез уведомяване на съда(чл.36 ГПК). А връчването на представител, който не е уведомил съда за отказа си от представителната власт, се смята за редовно и за лично връчване(чл.51, ал.3 ГПК и чл.45 ГПК), от който момент започва да тече преклузивният двуседмичен срок за въззивно обжалване.
Предвид липсата на общата предпоставка за допускане до касационното обжалване, не следва да се изследва и наличието на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 240/28.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 169/2018 г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: