О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 19.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 2068/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Прокуратура на Р България, представлявана от прокурор И. А. срещу определение № 277/26.02.2015 г. по гр.д.№793/2014 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е оставено без уважение искането за допълване на постановеното по същото дело решение № 590/01.12.2014 г. в частта за разноските.
Жалбоподателят прави оплакване, че неправилно въззивният съд е приел, че не е бил сезиран с искане за намаляване на разноските съразмерно на отхвърлената част на предявените искове.Поддържа,че след като ги е отхвърлил частично е следвало да се произнесе и относно присъдените от първоинстанционния съд 270,10 лв. разноски, като ги намали .Счита,че с отказа си да се произнесе въззивният съд е нарушил чл.81 ГПК.Моли обжалваното определение да бъде отменено и разноските-намалени.
Ответницата по частната жалба Д. Д. И. не взема становище по нея.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на въззивно обжалване определение и е допустима,но не е основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел,че не може да се произнесе служебно, при липса на жалба от страна на Прокуратурата относно разноските, присъдени от първоинстанционния съд. Във въззивната жалба , изрично са били изброени обжалваните части от решението на първоинстанционния съд, но частта за разноските нито е посочена като атакувана, нито е поддържано искане за намаляването им. Първоинстанционният съд е присъдил обезщетения на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди в размери съответно от по 3000 лв. и 3 500 лв., за имуществени вреди в размери от по 600 и 800 лв.,ведно със законната лихва от 31.03.2011 г. до окончателното плащане и е отхвърлил исковете до пълния им размер от по 15 000 лв. за неимуществени вреди.Съобразно уважената им част е присъдил разноски в размер на сумата 270,10 лв.По въззивна жалба на Прокуратурата на Р България обезщетението от 3 500 лв. за неимуществени вреди е намалено на 2 000 лв., а в останалите части решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
Изводите на въззивния съд са законосъобразни.Не може да се приеме,че с посоченото във въззивната жалба на Прокуратурата на Р България той е бил сезиран относно тази част от решението на първоинстанционния съд, с която е уважено частично искането за присъждане на разноски.В. съд не може да се произнася относно необжалвани части на решението,съгласно чл.269 ГПК. Разноски на ответника се присъждат само ако бъде отправено такова искане,според предвиденото в чл.78 ал.3 ГПК.Макар уважаването му да е обусловено от изхода на спора по главния иск,то не може да бъде разглеждано служебно. Позоваването на чл. 81 ГПК е неоснователно, доколкото в този законов текст също е посочено,че съдът се произнася по искане.Това се отнася и за намаляването на присъдени разноски съразмерно с отхвърлената във възвивната инстанция част от иска.При положение,че не е отправено такова искане, не се дължи произнасяне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 277/26.02.2015 г. по гр.д.№793/2014 г. на Окръжен съд-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: