О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 377/22.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Камелия Маринова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3798 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалва се определение № 379/ 05.06.2015 г. по гр. д. № 2911/ 2015 г, с което друг състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба на А. Х. Ю. срещу определение № 268/ 25.03.2015 г. по ч. гр. д. № 79/ 2015 г. на Окръжен съд – Кърджали.
Определението се обжалва от А. Х. Ю. с довода, че е постановено в нарушение на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Частната жалба е от 25.06.2015 г, а съгласно § 14 от ПЗР на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 50/ 03.07.2014 г) подадените преди влизането в сила на този закон частни жалби по чл. 274, ал. 2 ГПК се разглеждат при досегашните условия и ред. Подадена е от легитимирана страна – лицето, чието право на частна касационна жалба с обжалваното определение предходният състав на ВКС е отрекъл. Тя е с допустим предмет – обжалваното определение прегражда развитието на производството по частната касационна жалба, с която е бил сезиран предходния състав на ВКС. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното определение предходният състав е съобразил, че пред него е обжалвано определение, с което въззивен съд е потвърдил разпореждане на първата инстанция за връщане на въззивна жалба. Случаят попада в чл. 274, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК, но допустимостта на частната касационна жалба е изключена от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Тя изключва обжалваемостта на определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, а определението на въззивния съд е по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лв. Приложена е редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК след изменението на ГПК с ДВ бр. 100/ 2010 г. (обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение е постановено преди последното изменение на чл. 280, ал. 2 ГПК).
Настоящият състав на ВКС намира, че предявеният иск е предвиден в чл. 422 ГПК и има за предмет установяване съществуването на вземане по заповед за изпълнение. Той е предявен, след като длъжникът е оспорил пред заповедния съд вземането за сумата 2 108. 53 лв. – обезщетение, предвидено в чл. 225, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 68 ГПК, паричната оценка на предмета на делото е цената на иска. Гражданско е делото по предявения иск за вземането с правна квалификация чл. 225, ал. 1 КТ, а цената на иска е до 5 000 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (в приложимата редакция), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – по граждански дела, и до 10 000 лв. – по търговски дела. С обжалваното определение предходният състав на ВКС е приложил правилно чл. 274, ал. 4 ГПК, като е оставил без разглеждане частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд за потвърждаване на разпореждането за връщане на въззивната жалба.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Х. Ю. срещу определение № 379/ 05.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2911/ 2015 г. на друг състав на Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.