О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 30.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
търг.дело №60336/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6413/03.5.2016 г., подадена от адв. П. К. – процесуален представител на ищеца Е. Д. С. от [населено място], против въззивно решение №705/12.4.2016 г. по гр.д.№4922/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 1-ви състав, в частта, с която е потвърдено решение №5438/23.7.2015 г. по гр.д.№4913/2014 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-2 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца Е. Д. С. против [фирма] – С., иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40000 лева – разлика между 40000 лева и 68500 лева, както и в частта за лихва за забава за разликата между 12328,20 лева и 30435,60 лева, за периода от 07.4.2011 г. до 07.4.2014 г.
Подадена е и насрещна касационна жалба от ответника по исковата молба [фирма] – С., вх.№9906/05.7.2016 г., срещу въззивното решение в частта му, с която са присъдени допълните суми за обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част по първоначалната искова молба.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че с оглед на събраните доказателства във връзка с вида и характера на търпените от ищеца вреди, съдът е стигнал до извод, че първоинстанционният съд е отчел част от релевантните по делото обстоятелства от значение за правилно прилагане на принципа по чл.52 ЗЗД във връзка с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г. – вида и тежестта на получените увреди – счупване на дясната раменна кост, счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен и разкъсно –контузни рани по лицето, продължителността на възстановителния период –около шест месеца, през първите три от които е търпял силни по интензитет болки и неудобства, свързани с наложения постелен режим и необходимостта да бъде обслужван от близките си, хирургичната интервенция за наместване на счупената раменна става и последвалото стабилизиране с гръдно-поясен корсет. Предвид всички тези обстоятелства, включително възрастта на пострадалия на 31г., мъж в активна трудоспособна възраст, на когото разчита семейството, безспорно определят завишени по обем вреди, но така също и наред с тях е следвало да бъдат съобразени момента на настъпване на увреждането /2009г/, който се явява релевантен към размера на обезщетението предвид съществувалата тогава в страната икономическа конюктура. Този извод е съобразен с мотивите в решение № 95/29.09.2009г по т.д. № 355/2009г на ВКС, І т.о. по чл.290 ГПК/, а също и липсата на констатирани неблагоприятни последици върху здравето на пострадалия, извън спорадични болки при физическо натоварване и промяна във времето. Съобразявайки се със заключението на вещото лице, което кредитирано като компетентно изготвено, САС е приел, че възстановителният процес е приключил в рамките на период от шест месеца и общото здравословно състояние на пострадалия е напълно възстановено – раменната кост е зараснала окончателно и движенията са възстановени по обем, а също не са констатирани други изразени усложнения по повод на втората по-сериозна травма /счупено тяло на 12-ти гръден прешлен/. Поради това, показанията на разпитаните двама свидетели във връзка с продължителността на възстановяване, определена от порядъка на две-три години, не са ценени в тази им част, тъй като влизат в противоречие с заключението на експерта, според което този процес е приключил до шест месеца, като се има предвид връзката, в която се намират с пострадалия /родители на съпругата му/, предполагаща косвена заинтересованост от изхода на делото. Въз основа на това съдът е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000лв.
Не е зачетено възражението за принос на пострадалия за съпричиняване на вредите по чл.51, ал.2 ЗЗД, изразяващ се в способстване за настъпването на вредоносния резултат или увеличаване обема на вредите. Изводът на съда по това възражение е, че липсват каквито и да било преки или косвени доказателствени средства, които да установят знание на увреденото лице, че водачът е бил неправоспособен, за да се приеме, че с поведението си последният се е поставил осъзнато в предвидим и очакван риск и спомогнал за настъпването на вредите. Прието е, че съпричиняването на вредите от страна на пострадалия не би могло да се предполага, а следва да бъде категорично установено в процеса от страната, която носи доказателствена тежест, като в противен случай тя ще следва да понесе неблагоприятните правни последици от отхвърляне на възражението като недоказано.
Прието е, че след като изводите на двете инстанции относно наличието на принос по чл.51, ал.2 ЗЗД не съвпадат, определеният от настоящия състав размер на обезщетението за неимуществени вреди ще следва да се присъди в пълен размер от 40 000лв, което ще има за последица отмяна на решението в отхвърлителната му част и допълнително присъждане на главница от 15 000лв, представляваща разликата между размера на действително установеното обезщетение и присъденото от първата инстанция. Въз основа на това е прието, че следва да бъде увеличено и обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, която върху сумата от 15 000лв за периода 07.04.2011г до 07.04.2014г. в по-висок размер, и което възлиза в размер на 4622,41лв, а за периода след завеждането на иска ще подлежи на определяне в по-късен момент, когато бъде окончателно платено главното задължение.
В останалата обжалваема /отхвърлителна и осъдителни части/ съдът е потвърдил решението на първата инстанция.
В изложението на касационния жалбоподател – ищец, се сочат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се поставят следните въпроси:
1.Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя ?, 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, изложения и възражения на страните във въззивната жалба, които са от значение за формулиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви ?, 3. Въззивният съд следва ли да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички други допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните и следва ли да приеме за безспорно установени обстоятелствата, които не са въведени с възраженията на страните ?, 4. Какъв е обхвата на служебната проверка на първоинстанционното решение от страна на въззивния съд и следва ли същият да се произнесе само върху наведените с въззивната жалба оплаквания и възражения или може да излезе извън техния обхват ?, 5. В случай на дадени показания от свидетели, които са родители на жената, с която ищецът се намира във фактическо съжителство, следва ли същите показания да се преценяват от съда по начин, все едно ищецът и свидетелите са роднини по сватовство(все едно между ищецът и дъщерята на свидетелите има сключен граждански брак), като се предполага косвена заинтересованост на свидетели от изхода на делото ? Сочат се решения на ВКС по чл.290 ГПК и ППВС №4/1968 г.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] – С., не заявява становище по касационната жалба.
Ответникът по исковата молба – „Б. И. АД – С.,“ е депозирал изложение по насрещната касационна жалба, инкорпорирано в нея. От посоченото изложение може да се извлече един общ въпрос, относим към приложението на чл.52 ЗЗД. Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.
Ответникът по насрещната касационната жалба и ищец в първоинстанционното производство е депозирал отговор по същата, по смисъла на чл.287 ГПК€
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, изложенията към тях и взе предвид отговора на ищеца по насрещната касационна жалба, намира следното:
По касационната жалба на ищеца Е. Д. С..
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на конкретни факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби и ангажираните по спора доказателства. По естеството си с изложението се цели допускане на въззивното решение до касационно обжалване относно размера на претенцията, което конкретно е уредено в българското законодателство – чл.чл.51 и 52 ЗЗД, и което за всеки отделен случай е различен.
С оглед изхода от спора по първоначалната касационна жалба на ищеца Е. Д. С., насрещната касационна жалба, подадена от [фирма] – С. следва да бъде оставена без разглеждане, на основание чл.287, ал.4 ГПК.
По претенциите за разноски за настоящото производство, настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че същите следва останат в тежест на страните, така както са направени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №705/12.4.2016 г. по гр.д.№4922/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 1-ви състав, в частта, с която е потвърдено решение №5438/23.7.2015 г. по гр.д.№4913/2014 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-2 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от ищеца Е. Д. С. против [фирма] – С., иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40000 лева – разлика между 40000 лева и 68500 лева, както и в частта за лихва за забава за разликата между 12328,20 лева и 30435,60 лева, за периода от 07.4.2011 г. до 07.4.2014 г., по касационна жалба, вх.№6413/03.5.2016 г., подадена от адв. П. К. – процесуален представител на ищеца Е. Д. С. от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба, вх.№9906/05.7.2016 г., от [фирма] – С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните за присъждане на разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: