3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 10.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1362/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 666 от 23.02.2017 г. по т.д. № 3281/2016 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение № 2291 от 24.11.2016 г. в частта относно присъдените на страните разноски.
В частната жалба се поддържат доводи за занижаване на присъдените в полза на ищцовото дружество разноски и завишаване на дължимите на ответника разноски. Жалбоподателят твърди, че съобразно изхода на делото, за двете инстанции му се дължат разноски в размер на 3 529.06 лева, а не в посочения в решението размер от 3 150.14 лв., а в полза на ответника се дължат разноски за първа инстанция в размер на 223.24 лв., а не 651.09 лв.
Ответникът по частната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита определението за правилно, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания в обжалваното определение срок, срещу подлежащо на обжалване определение, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна – само по отношение на размера на дължимите в полза на ищцовото дружество разноски. Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция и зачитайки обстоятелството, че плащането на част от дължимата, на основание чл.208, ал.1 КЗ/отм/, сума е извършено след завеждане на иска, на ищеца/сега молител/ се дължат разноски в претендирания размер от 3 529.06 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК и по арг. от ал.2 от чл.78 ГПК. В тази насока настоящата инстанция съобразява, че с въззивното решение е отменено изцяло и определението по чл.248 ГПК на първата инстанция, поради което разноските на ищеца пред двете инстанции следва да се определят спрямо приетата от САС стойност на застрахования автомобил и мораторното обезщетение. Действително, въззивният съд е уважил иска само за 3 324 лв., а не за 26 500 лв., тъй като е взел предвид извършеното в хода на първоинстанционното производство плащане от застрахователя в размер на 23 176 лв. Отчитайки тези обстоятелства и доказателствата за действително направени разноски, както и надлежно направеното искане, обективирано и в списък по чл.80 ГПК, атакуваното определение следва да се отмени частично, като се измени въззивното решение в частта за разноските и на молителя се присъдят допълнително разноски в размер на 478.82 лева.
Като неоснователни следва да се преценят доводите в частната жалба по отношение присъдените в полза на застрахователното дружество разноски за първата инстанция. Те са определени правилно от съдебния състав на Апелативен съд – София, съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция и при зачитане отмяната и на определението по чл.248 ГПК на Софийски градски съд. Последното не е съобразено от частния жалбоподател, който е взел предвид редуцираното от СГС, по реда на чл.78, ал.5 ГПК, адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 666 от 23.02.2017 г. по т.д. № 3281/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение,13 състав само в частта, с която е оставена без уважение подадената от [фирма] молба по чл.248 ГПК за увеличаване на размера на присъдените в полза на дружеството разноски по делото, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 2219 от 24.11.2016 г. по т.д. № 3281/2016 г. на Апелативен съд – София в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на [фирма] допълнително сумата 478.82 /четиристотин седемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ – разноски за първата и въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното определение в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: