О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№377
Гр. София 12.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1290/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК.
Ф. Р. И., Т. А. И. от гр. К. и Б. А. Ч. от с. М., общ.гр. Павел баня са подали касационна жалба вх. № 1* от 24.08.2009 г. срещу въззивното решение № 221 от 14.07.2009 г. по в.гр.д. № 148/2009 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 77-г от 05.05.2006 г. по гр.д. № 1291/2005 г. на К. районен съд. С последното е бил отхвърлен предявения от А. Т. И. /починал на 18.04.2008 г. и заместен в процеса от касаторите-негови наследници /установителен иск за собственост срещу О. К. на основание покупка и давностно владение на лозе /мараш/ в землището на гр. К., с площ 4 дка, в м.”С” при съседи: Мина С. , Х. М. и В. Е. , сега в регулация и съставляващо имот № 407 с площ 2.300 дка и имот № 410 с площ 0.720 дка в укрупнена местност „С”, както и пустеещо място от 3 дка в м.”Б” в същото землище, при съседи: Вълю И. Г. – от север, Т. Д. и Л. Б. – от запад, сега в регулация и съставляващо имот № 401 с площ 2.000 дка и имот № 412 с площ 1.2 дка в укрупнена местност „С”.
П. се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска по отношение на имоти № 401 и № 412 по кадастралния план на м.”С”, гр. К., които според жалбоподателите, са части от голямо лозе от около четири декара, закупено от техния наследодател А с нотариално заверен договор от 07.03.1956 г. от С. И. Б.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи произнасянето по въпросите: а/ фактически /със свидетелски показания/; технически /само със съдебнотехническа експертиза/ или правен въпрос е идентифицирането на процесния имот ? и б/ доколко заключението на съдебнотехническата експертиза е задължително за съда и ако това заключение се намира в противоречие с останалите безспорно установяващи основателността на исковете доказателства, доколко съдът е длъжен да се съобрази с него ?
П. да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че с оглед липсата на противоречия в заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, може да се направи извод, че липсва тъждество между имота, предмет на предварителния договор от 1956 г. и претендирания с исковата молба имот, което е пречка за уважаването на обективно съединените установителни искове. Този извод е основан на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, прието на 13.12.2006 г. по в.гр.д. № 593/2006 г., съгласно което /т.1/ процесните имоти №№ 4* и 410 по площ и съседи по разписния списък към кадастралния план от 1996 г. не съответстват на закупените с приложените по делото писмени договори от 1956 г. и 1961 г. както и на допълнителното заключение от 31.01.2007 г. на същите вещи лица /л. 61-л.63 от в.гр.д. № 593/2006 г./, според което процесните имоти №№ 4* и 410 по обща площ 5 996 кв.м. и съседи по разписния списък към кадастралния план от 1996 г. не могат да се идентифицират със закупения с договор имот от 4.0 декара и съседи: Мина С. , Х. М. и В. Е. , при база горния кадастрален план. Въззивният съд се е позовал и на изслушаното от него в заседанието на 09.06.2009 г. допълнително заключение на тройната техническа експертиза, в което след като се приема, че имоти №№ 401 и 412, кад.район 505 по кад. план от 1996 г. не съответстват на имота по договора от 1956 г., в т.4 е посочено, че при огледа на място на вещите лица са били показани директно имоти № 4* и 411, като „съществува вероятност закупения имот през 1956 г. да е бил в границите територията, включена в сегашни имоти №№ 4* и 412/ имот № 411 е записан на друг собственик”.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че на са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на върховната съдебна инстанция по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – тълкувателни решения и постановления на Пленума на Върховния съд, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал. 2 ЗСВ /отм./; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС или на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Липсва позоваване и на влезли в сила съдебни актове, в които да са разрешавани противоречиво въпросите, формулирани в изложението, а именно: а/ фактически /със свидетелски показания/; технически /само със съдебнотехническа експертиза/ или правен въпрос с идентифицирането на процесния имот ? и б/ доколко заключението на съдебнотехническата експертиза е задължително за съда и ако това заключение се намира в противоречие с останалите безспорно установяващи основателността на исковете доказателства, доколко съдът е длъжен да се съобрази с него ?
По отношение на така формулираните с изложението въпроси не е налице изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Т” се състои в разкриване точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й. Точното прилагане на закона е изясняване на установеното в него правило, и съответно неточното му прилагане е създаване на правило, различно от установеното в закона. Правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Касаторите не сочат конкретни неясноти или непълноти на процесуалните норми, регламентиращи доказателствените средства чрез които се установява идентичността на имота, предмет на спора с имота, описан в правния акт, от който се извежда претендираното право на собственост. Всъщност, с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, и в частност, че същото не било съобразено с част от заключението на тройната съдебнотехническа експертиза от 28.05.2009 г., съгласно т.4 от р. ІV от което „… съществува вероятност закупения през 1956 г. имот да е бил в границите на територията, включена в сегашни имоти №№ 4* и 412…” С. , оплакванията визират изводите на въззивната инстанция, основани на първоначалното и допълнителното заключение на изслушаната при първоначалното разглеждане на делото техническа експертиза /срвн. л.л. 48-49 и 61-63 от в.гр.д. № 593/2006 г./, според които съответно: „процесните имоти №№ 4* и 410 по площ и съседи по разписния списък към кадастралния план от 1996 г. не съответстват на закупените с приложените по делото писмени договори от 1956 и 1961 г. „и” процесните имоти №№ 4* и 410 по обща площ /5 996 м2/ и съседи по разписен списък към кадастралния план от 1996 г. не могат да се идентифицират със закупения с договор от 1956 г. имот 4.0 декара и съседи М. С. /чете се С. /, хаджи М. и В. Е. , при база горния кадастрален план”. По основателността на такова оплакване, съставляващо касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 ГПК Върховният касационен съд би могъл да се произнесе само ако е налице поне една от алтернативно изброените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Формулираните с изложението въпроси нямат характеристиката на въпроси от значение за точното прилагане на закона, доколкото с тях се засяга само производството по конкретната касационна жалба, а не се отнасят до необходимост от изменение на задължителна съдебна практика или на съдебна практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. Допускането на касационното обжалване в случая с нищо не би допринесло и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чрез другите му правни форми – усъвършенстване на законодателството, отстраняване непълноти или противоречия в правната уредба. По преценката на заключенията на съдебните експертизи, в т.ч. и във връзка с останалите доказателствени средства при идентифицирането на недвижимите имоти съществува многобройна практика на Върховния касационен съд, в т.ч. и на Върховния касационен съд и в конкретния случай не се налага осъвременяването й чрез разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 14.07.2009 г. по в.гр.д. № 148/2009 г. на С. окръжен съд по жалба вх. № 1* от 24.08.2009 г. на Ф. Р. И., Т. А. И. от гр. К. и Б. А. Ч. от с. М., общ. Павел баня.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: