О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 03.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 01.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 791/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 28/30.06.2008 год. по т. дело № 2331/2007 год. Софийският апелативен съд отменява решението от 01.08.2007 год. по т. д. № 1353/04 год. на Софийския градски съд, в частта с която “Н” О. гр. С. се осъжда да заплати на “БТК” АД гр. С. над сумата 50 943,11 лв. до размера на 52 543,35 лв., и вместо него постановява друго с което отхвърля иска в тази му част.
Първоинстанционното решение в останалата му част, с която “Н” О. гр. С. се осъжда да заплати на “БТК” АД –София сумата 50 943,11 лв., представляваща възнаграждение за далекосъобщителни услуги за месеците март, април и май 2003 год., е оставено в сила.
С оплаквания за неправилност “Н” О. гр. С. е подал касационна жалба против въззивното решение в частта с която се оставя в сила решението от 01.08.2007 год. по т. д. № 1353/04 год. на Софийския градски съд. В жалбата се излагат съображения, че касаторът не трябва да заплаща на “БТК” АД гр. С. никакви суми, защото последната имала несъвършенна система за отчитане, която не се контролирала от никакъв външен контролен орган, и което се доказало от назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
С касационната жалба /допълнение/, вх. № 7086/24.10.2008 год., съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
Ответникът по касация – “Българска т. компания” АД гр. С., бул. “. № 8, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, като счита, че жалбата не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като липсвало точно и мотивирано изложение на основанията за това допускане, а по същество счита, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили договор № 204/10.06.2002 год. по силата на който ищецът е предоставил на ответника услуга “неограничена селищна линия под наем” както и, че в офиса на ответника във Велико Търново е открита аналогова телефонна линия под наем с № 4*ъз основа на заявления на ответника от 08.02.2002 год. по негова партида към същия офис са открити постове с общ партиден № 1* За извършените услуги за процесния период – месеците март, април и май 2003 год., ищецът издал 5 броя данъчни фактури на обща стойност 64 487,48 лв, а ответникът е отправил две жалби с вх. № 130/21.04.03 год. и вх. № 138/25.04.2003 год., като по първата ищецът е приел, че неправилно е начислил услуга за 12 423 таксови единици, равняващи се на 3 699,54 лв., които след извършена корекция приспаднал като задължение на ответника, а по втората жалба било отказано корегиране на сумата.
От назначената СТЕ е установено след компютърна обработка на данните, че 246 телефонни разговори които са начислени за плащане са технически неосъществими, тъй като има съвпадане на част от времето през което един и същ абонат ги осъществява. Тези разговори са посочени по дати, продължителност, номера на абоната и импулсите, като последните са 16 780 броя за месеците март и април 2003 год.становено е още, че при други разговори, които макар и да са технически възможни за осъществяване поради липса на дублиране, те са практически малко вероятни да са осъществени – един от тях е от дата 29.03.2003 год. 22:03 часа и е продължил 220 часа и 30 минути – завършил е на 07.04. 2003 год. в 8:33 часа, посочени са и други такива продължили съответно 59 часа 27 мин. и 20 сек., и 35 часа 56 минути и 22 секунди.
Въззивният съд е приел, че ответникът не дължи сумите по които е отчетено че има дублиране на разговорите, като е изложил съображения, че и по втората жалба на ответника – вх. № 138/25.04.2003 год., трябва да се намали претендираната от ищеца сума, съобразно с представения пред въззвивния съд констативен протокол от 22.07.2003 год., с което “БТК” АД признава, че следва да се коригира задължението на “Н”О. катосъщото се намали със сумата 3619,35 лв.
Въззивният съд не е споделил доводите на ответника, че не следва да плаща нищо по доставените процесни услуги защото ищецът едностранно е определял цените на услугите, като е приел, че още при сключването на договорите ответникът е бил запознат с общите условия и съответно с размера на дължимите суми по отделните телефонни импулси, отчитани по регистрираща система на БТК.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ заплащането на предоставени телефонни услуги с оглед времетраенето на същите и начина на отчитането им съобразно таксуващата система на ищеца, но само произнасянето по този въпрос от въззивния съд не е достатъчно за да се приеме, че е налице основанието по чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението (наречено касационна жалба –допълнение, изх. № 7086/24.10.2008 год.) касаторът не излага мотиви с какво допускането на касационно обжалване на въззивното решение ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а изложените съображения по същество преповтарят касационната жалба и съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по материалноправния въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, докато за разрешаването на спорния материалноправен въпрос от значение е било установяване на действителния размер на предоставените телефонни услуги, с оглед броя на импулсите отчетени от измервателните устройства.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 28/30.06.2008 год. постановено по т. дело № 2331/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :