О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 378
София, 12.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март……………………………………
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 873/2016 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Д. Д. С. от София, чрез пълномощника си адв. В. Б. АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 7842 от 16.11.2015 година по гр.д. № 11816/2015 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.02.15 година по гр.д. № 20423/13 година на Софийския районен съд, 75 състав. С него са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], София, за признаване незаконност и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 2/05.04.2013 г. на управителя на основание чл.190, ал.1, т.7 и т.4 във вр. с чл.187, т.3, 8 и 9 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „Мениджър отдел – обслужване на клиенти” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение в размер на 21 918, 48 лева – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], София, оспорва касационната жалба с отговор. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице допълнителните основания на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани въпроси, но са направени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради липса на конкретизация за времето на дисциплинарното нарушение и в какво се изразява то; липса на конкретизация на трудовите задължения, които не са спазени, допълнително мотивиране на уволнителния акт след завеждане на делото – нарушения на чл.195 КТ; допуснати процесуални нарушения, свързани със задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и оплаквания във въззивната жалба; противоречие на практиката на Върховния касационен съд по прилагането на чл.189 КТ, изразяващо се излагане на мотиви, които липсват в уволнителния акт и без съдът да обърне внимание на сериозните дефекти в заповедта, влизащи в противоречие с изискванията на чл.189 КТ.
Касационно обжалване не следва да се допуска. Оплакванията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приповтарят доводите за неправилност на решението от касационната жалба и не могат да обосноват наличието на основно и допълнително основание за допускане на обжалването съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложените съображения се отнасят до правилността на решението, тъй като са във връзка с твърдения за допусната материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. По тяхната основателност съдът не може да се произнесе без разбор на доказателства по делото, т.е. без да навлезе по съществото на правния спор. Тази дейност касационният съд не може да извърши в селективната фаза на процеса, а само ако тя бъде преодоляна.
Независимо от това трябва да се има предвид, че разгледаните въпроси по приложението на чл.195 и чл.189 КТ са застъпени широко в практиката на ВКС и съдилищата. Задължителните реквизити на заповедта за дисциплинарно уволнение са установени в закона и поради това имат императивен характер. Що се отнася до нарушението, то се описва чрез съществените му белези в обстоятелствената част на заповедта и/или в друг документ, към който тя препраща и с който е запознат работникът или служителят, а правната квалификация на нарушението може да се даде и от съда въз основа фактическите обстоятелства, изложени в заповедта за уволнение. В тази насока могат да се посочат освен решенията, посочени от съдилищата и касатора, още множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи ръководен характер – напр. р. № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на Четвърто г.о.; № 92/16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на Трето г.о.; № 278/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на Четвърто г.о.; № 393/7.10.2011 г. по гр.д. №1670/2010 г. на Четвърто г.о. и др. Изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, включително за посочване на време на извършване на нарушението, не е самоцелно. То е предвидено от законодателя за да се преценят три основни изисквания: за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за осигуряване на ефикасна защита на работника или служителя. С оглед спецификата и механизма на нарушенията може да се сочи период, а не определен ден или час на извършването им. Когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни да удовлетворят тези изисквания, тя е законосъобразна и не може да се отмени – напр. р. № 999/2009 г. на ІV г.о., р. № 339/05.10.2012 г. по гр.д. № 1422/2011 г., ІV г.о., р. № 122/27.05.2013 г. по гр.д. № 975/2012 г. на ІІІ г.о. и др. В конкретния случай не се констатират отклонения от установената практика по приложението на чл.195 КТ и чл. 189 КТ и в този смисъл твърденията на касатора не намират опора в данните по делото.
Съдът присъжда разноски за касационното производство на ответника, който е направил искане и е представил договор за правна защита и съдействие за сумата 600 лева, платена в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7842 от 16.11.2015 година по гр.д. № 11816/2015 година на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. Д. С. от София, ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], София, сумата 600 лева /шестстотин лева/, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.