2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
[населено място], 14.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 23 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от К. Ц. Г. чрез пълномощника й адв. А. против определение №16560/12.10.2012г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. №13028/2012г., с което е оставена без уважение частната жалба на същата жалбоподателка против определение от 06.07.2012г. по гр.д. № 46 540/2011г. на Софийски районен съд, 54 състав, с което е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Жалбоподателката намира определението за неправилно. Счита, че предвид фактическата и правна сложност на делото, проведените шест съдебни заседания и цената на иска адвокатският хонорар не е завишен и съдът необосновано го е намалил поради прекомерност. Освен това, при извършеното намаляване съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, която препраща към чл. 36 ЗА.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя правния въпрос как следва да се извършва намаляването по чл. 78, ал.5 ГПК; дали то е ограничено от трикратния размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Позовава се на противоречие с определение № 153 от 03.02.2010г. по ч.т.д. № 63/2010г. на І т.о. на ВКС и счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е взел становище.
С определение № 17 от 24.01.2013г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Тълкувателното решение е прието на 06.11.2013г., поради което настоящето производство следва да бъде възобновено. С даденото в т.3 от тълкувателния акт разрешение се приема, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
За да се произнесе по предпоставките за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното:
Производството по гр.д. № 46540/2010г. на Софийски районен съд, 54 състав е приключило с постановяване на решение от 18.05.2012г. за частично уважаване на предявения от [фирма] против К. Ц. Г. положителен установителен иск за съществуване на задължения по чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. При присъждане на разноските съдът е посочил, че адвокатското възнаграждение 2300лв., заплатено от ответницата Г., е прекомерно в сравнение с фактическата и правна сложност на делото; взел е предвид, че минималния размер на адвокатското възнаграждение е 769,21лв. и е намалил възнаграждението на 1300 лв. като след съобразяване на уважената и отхвърлена част на исковете е присъдил разноски 951,22лв. К. Г. е поискала изменение на решението в тази част по реда на чл. 248 ГПК, което е било отказано с определението от 06.07.2012г. по съображения, че съдът подробно е мотивирал становището си по въпроса в решението.
С обжалваното определение Софийски градски съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че при намаляването на адвокатското възнаграждение поради прекомерност не намира приложение §2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като е извън законовата делегация на чл. 36 ЗА.
Поставеният от жалбоподателката правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК е за границите на намаляването на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съгласно чл. 78, ал.5 ГПК. При съобразяване на даденото в горепосоченото Тълкувателно решение разрешение на въпроса е видно, че обжалваният акт е съобразен с тълкувателния акт, което обосновава липса на основание за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16560/12.10.2012г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. №13028/2012г. по частната касационна жалба на К. Ц. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.