4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
гр. София, 17.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2898/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Ц. Ц. Й., подадена чрез адвокат Л. К. В. срещу разпореждане от 12.05.2017 г. по гр. дело № 5277/2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ състав.
Ответницата по частната жалба – М. Д. Б. не е заявила становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното разпореждане е върната касационна жалба вх. № 7122/24.04.2017 г., подадена от настоящия частен жалбоподател против решение № 498 от 02.03.2017 г. по гр. дело № 5277/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ състав. Разпореждането е мотивирано с неотстраняването в срок на нередовности на подадената касационна жалба.
При разглеждане на частната жалба настоящият състав установи следното:
С разпореждане от 25.04.2017 г. съдия от Софийски апелативен съд е оставил посочената касационна жалба без движение, с указания касаторът в седмичен срок от уведомяването да изпълни указанията на съда, дадени в обстоятелствената част на разпореждането, а именно: да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС от 30 лв. на основание чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; да представи изложение на касационните основания по чл. 280 ГПК. След получаване на препис от разпореждането на 03.05.2017 г. пълномощникът на касатора – адвокат Л. В. е подал молба до въззивния съд, с която е уведомил съда, че в изпълнениe на дадените указания представя квитанция за платена държавна такса в размер на сумата 30 лв., внесена по сметка на ВКС, приложил е платежно нареждане/вносна бележка за заплащане на таксата и е поискал, с оглед отминалите празници да му бъде даден допълнителен срок, в който да представи изложение на касационните основания по чл. 280 ГПК. Молбата е постъпила в Софийски апелативен съд, видно от нанесения входящ номер 8118 на 10.05.2017 г. С определение от 12.05.2017 г. по гр. дело № 5277/2016 г. състав на Софийски апелативен съд, гражданско отделение е оставил без уважение искането на адвокат Л. В. за продължаване на срока за изготвяне на писменото изложение на касационните основания. Неоснователността на молбата по чл. 63 ГПК съдът е обосновал с липсата на уважителни причини за продължаване на срока. По – конкретно в мотивите съдебният състав е посочил, че отминалите празници са вероятно важни от житейска гледна точка за процесуалния представител на касатора, но формално не попадат в предметния обхват на основанията по чл. 63 ГПК. С цитираното по – горе разпореждане, предмет на настоящата частна жалба е върната касационната жалба на Ц. Й. против въззивното решение по гр. дело № 5277/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Определението от 12.05.2017 г., с което е оставено без уважение искането на касатора за продължаване на срока за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалба вх. № 7122/24.04.2017 г. е законосъобразно и съответно е обусловило законосъобразност на последващия го акт – разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК законен срок може да бъде продължен по искане на страната, ако искането е направено преди изтичане на срока и са налице уважителни причини. От двете кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на искането по чл. 63, ал. 1 ГПК не е налице последната. Правилно въззивният съд е преценил, че не са налице уважителни причини за продължаване на срока за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът е бил задължен да сезира ВКС с редовна жалба, отговаряща на изискванията по чл. 284 ГПК, като още при подаване на жалбата е следвало да представи изискуемото към нея приложение. След констатиране на липсата му, включително липсата на внесена държавна такса, съдия от апелативния съд е оставил жалбата без движение, като е уведомил страната в срока по чл. 285, ал. 1 ГПК да отстрани нередовностите. Жалбоподателят е внесъл държавна такса, но не е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като посочените от процесуалния му представител факти по чл. 63, ал. 1 ГПК в молба вх. № 8118/10.05.2017 г. се отнасят до обстоятелства, които не обуславят наличието на уважителни причини по смисъла на цитираната норма. Като основание за продължаване на срока по тази разпоредба уважителната причина трябва да бъдат от такова естество, че преодоляването й да не зависи от волята на страната. В случая касационната жалба е изготвена от адвокат Л. В., като пълномощник на Ц. Й., който в срока по чл. 283 ГПК е следвало да представи редовна касационна жалба, отговаряща на изискванията на чл. 284 ГПК. В срока по чл. 285, ал. 1 ГПК същият е имал възможност допълнително да изготви и представи изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Наличието на няколко неприсъствени дни в срока по чл. 285, ал. 1 ГПК не са обстоятелства от обективен характер, съставляващи уважителна причина, препятстваща извършването на конкретното процесуално действие – изготвяне на изложение към жалбата в законния срок. Това е така тъй като въпросните неприсъствени дни не обхваща целият срок, а засягат неголяма част от него, изготвянето на изложението в срока по чл. 285, ал. 1 ГПК е обстоятелство от организационен характер. От изложеното следва, че продължаването на срока се иска въз основа на обстоятелство, което не представлява уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК. Ето защо настоящият състав намира, че въззивният съд е процедирал законосъобразно, като е отказал продължаване на срока, съответно постановеното от него определение по чл. 63 ГПК е обусловило законосъобразност на извода за нередовност на касационната жалба и за прилагането на 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърдението, че в касационната жалба касаторът направил изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК е необосновано. Видно от касационната жалба липсват, както общи така и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Възпроизвеждането на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК не съставлява процесуално въвеждане на предпоставки за допускане на касационен контрол. Цитирането на ППВС № 1/1979 година също така не представлява въвеждане на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са формулирани правни въпроси и не са изложени основания по разпоредбата. Позоваването на определения на състави на ВКС от страна на жалбоподателя не подкрепя становището му за неправилност на обжалваното разпореждане, предвид характера на настоящото производство, което е по чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което в него не се обсъждат предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящи допускане на касационен контрол и разглеждане на жалбата по същество. Освен това приложените от страната актове на състави на ВКС засягат въпроси, неотносими към въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд. В приложената съдебна практика се третират други случаи – продължаване на срок за внасяне на държавна такса, поради неоткрита сметка на бюджетно учреждение /определение по гр. дело № 6249/2014 г. на състав на ІV г.о./, продължаване на срок за внасяне на държавна такса при твърдение за депозиране на молба по чл. 63, ал. 1 ГПК, която отсъства по делото /определение по ч. т. дело № 2788/2014 г. на състав на І т.о./, невъзможността на пълномощника на страната да се свърже с нея и да предаде указанията на съда за внасяне на разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК, като основание за продължаване на срока /определение по ч. гр. дело № 7217/2013 г. на състав на І г.о/, заболяване на член на семейството, като уважителна причина по чл. 63, ал. 1 ГПК /определение по ч. гр. дело № 5101/2013 г. на състав на ІV г.о/, продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК за внасяне на държавна такса на основание неустановен контакт на пълномощника с неговия доверител /определение по ч. гр. дело № 1209/2017 г. на състав на ІV г.о./.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалвания акт следва да бъде потвърден.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.05.2017 г. по ч. гр. дело № 5277/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: