О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№378
София, 30.09.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 324 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. А. М. против определение № 39 от 25.02.2010 г., постановено по гр.д. № 2699/2008 г. на Върховния касационен съд на Р. България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК.
Ответниците по частната жалба В. Е. С., Т. С. М., Д. С. Г. и Д. К. Б. оспорват същата.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение, съставът на съда е приел, че молбата на М. А. М. за отмяна на влязлото в сила решение от 28.03.2003 г. по гр.д. № 614/2001 г. на К. районен съд, оставено в сила с решение от 7.01.2004 г. по гр.д. № 648/2003 г. на К. районен съд, влязло в сила с потвърждането му с решение № 1105 от 30.09.2005 г. по гр.д. № 545/2004 г. на ВКС, ІV г.о., е подадена след срока по чл.305 ГПК, а и се основава на определение, постановено в друго производство, което няма характер на ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално недопустима.
Този извод е законосъобразен. В подадената на 12.05.2008 г. молба за отмяна М. А. М. е обосновала основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, считайки, че от определение на Софийски градски съд, с което се потвърждава определение за прекратяване като процесуално недопустимо на исково производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ между други страни и за друг имот, й е станало известно Тълкувателно решение № 1/1997 г. по гр.д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС, на което решението на Районен съд-Кюстендил противоречи.
Основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е приложимо, когато се открият нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. С тълкувателните решения на ВКС се дават указания за точния смисъл и еднаквото прилагане на закона, т.е. същите са относими към съответствието на съдебните решения с материалния, респ.процесуалния закон, а съответно в случая позоваването на Тълкувателно решение № 1/1997 г. по гр.д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС е неотносимо към основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Същото се отнася и до основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като наличието на противоречиви решения се преценява с оглед на обективния и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете дела.
В настоящия случай доводите за наличие на противоречие на решението, чиято отмяна се иска с указанията в Тълкувателно решение № 1/1997 г. по гр.д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС по същество съставляват твърдения за неправилно приложение на материалния закон, които обаче са извън приложното поле на изчерпателно регламентираните в чл.303 и чл.304 ГПК основания за отмяна, поради което законосъобразно е преценено, че молбата за отмяна е процесуално недопустима.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 39 от 25.02.2010 г., постановено по гр.д. № 2699/2008 г. на Върховния касационен съд на Р. България, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: