О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 378/16.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1416 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1719/ 24.11.2014 г. по гр. д. № 2501/ 2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1853/ 07.04.2014 г. по гр. д. № 4025/ 2013 г. на Варненски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете срещу З. Г. И. и П. Г. П., че на основание придобивна давност М. Г. Б. е собственик на реални части от два поземлени имота.
Решението се обжалва от М. Г. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите:
1. Завършена ли е реституционната процедура при постановено решение на О. (ОСЗ, ОСЗГ) преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 68/ 1999 г. в сила от 30.07.1999 г, при индивидуализиране на реституирания имот по план на старите имотни граници, респективно по помощен кадастрален план, или е нужна двуфазност в процедурата по възстановяване на имота и тя да приключва със заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ?
2. Може ли при завършена реституционна процедура по възстановяване на имота на старите собственици преди същото изменение на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ имотът да бъде придобит по давност, без необходимост за провеждане на процедурата, предвидена в §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ?
3. Действията на съдебния изпълнител по извършен въвод срещу трето лице прекъсват ли владението на третото лице върху имота, ако въводът е отменен със съдебно решение по жалба от третото лице при условията на чл. 435, ал. 5 ГПК?
4. Може ли да се приеме, че първото действие на открита демонстрация на владение върху недвижимия имот е предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от купувача по предварителния договор и следва ли да се отрече приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС за предходен период, въпреки че същото лице е осъществявало фактическа власт и преди да потърси съдебната защита по конститутивния иск?
5. Какво следва да се разбира под годни доказателствени средства, с които се установява, че едно лице осъществява фактическа власт върху имот изключително за себе си като собственик и от които се установява, че това лице е демонстрирало, че владее за себе си като собственик, включително пред лицата, които е считало за предходните собственици на имота? В този смисъл може ли да се приравни отиване в имота на предишните собственици, които са роднини по права линия с оглед оказване на помощ на новия собственик, също роднина по права линия, с оспорване правата на новия собственик от тях при приравняване на такива действия с осъществяване на владение за себе си или че по този начин новият собственик не е упражнявал владение за себе си като собственик и не е демонстрирал това пред предходните собственици?
К. счита, че тези въпроси са включени в предмета на делото и са обусловили обжалваното решение. Обосновава и допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК; първото – чрез приложени решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Ответниците по касация З. Г. И. и П. Г. П. възразяват въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Претендират разноски.
С молба, постъпила по делото, касаторът е направил искане съдът да процедира при условията на чл. 78, ал. 6 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба има допустим предмет – въззивното решение е по гражданско дело с цена на всеки един от пасивно субективно съединените искове над 5 000 лв. Подадена е от легитимирана страна – ищцата, на която единствено принадлежи интересът от касационна отмяна. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите изисквания за редовност и допустимост на жалбата, но липсват основания за допускане на касационния контрол.
За да отрече осъществяването на способа на придобивната давност, с осъществяването на който ищцата (сега касатор) обосновава качеството си на собственик, въззивният съд е изключил материалноправните му предпоставки – владение в продължение на посочения в закона срок. Приел е, че едва след 01.12.2010 г. е първият възможен момент, от който владението на право на собственост е годно да осъществи оригинерния способ, а исковете са предявени на 25.03.2013 г. и ответниците по касация са ги оспорили. Това е така, защото с решение № 525/ 25.06.1998 г. на О. – [населено място] в полза на наследодателя на ответниците по касация е признато право на възстановяване на една нива, но решението не е произвело конститутивен ефект, защото не е обособило (по стари имотни граници или по кадастрален план) имота, обект на реституция; спорните реални части попадат в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и в държавен фонд и те са част от новообразуван имот от 1 730 кв. м, на който ответниците по касация са посочени за реституирани собственици с плана на новообразуваните имоти (ПНИ), влязъл в сила на 01.12.2010 г.
В тези си изводи въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че решенията, издадени при действието на първоначалната редакция на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ – ДВ бр. 98/ 28.10.1997 г, преди изменението на нормата с ДВ бр. 68/ 30.07.1999 г, имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост, но само ако имотът е индивидуализиран по стари (реални) граници или по кадастрален план. В противен случай реституционната процедура за тези терени приключва след влязъл в сила ПНИ и заповед по §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл е решение № 185/ 25.06.2013 г. по гр. д. № 2066/ 2013 г. ВКС, ГК, І-во ГО. Въззивният съд е съобразил и константната практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която изтеклата придобивна давност върху имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането на ЗВСОНИ в сила, се тълкува в смисъл, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си. Следователно първите два въпроса, повдигнати от касатора, са включени в предмета на делото и обуславят изводите на въззивния съд, но те съответстват на решенията на ВКС по чл. 290 ГПК. Настоящият състав не намира, че тази практика следва да се променя. Изложеното изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, включително ако се сподели оплакването на касатора, че вярната дата, на която е влязъл в сила ПНИ, е 30.03.2011 г, а не 01.12.2010 г. И при тази дата е невъзможен изводът, че е изтекъл предвиденият в закона срок и оригинерното придобивно основание се е осъществило.
Изложеното означава и друго. Дори да се приеме, че по останалите въпроси, които касаторът повдига, са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Те имат значение за другата материалноправна предпоставка на придобивния способ. Предпоставките на способа са кумулативни и за извода, че той не е осъществен, е достатъчна липсата и на една.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят направените от всеки ответник по касация разноски (по 800 лв). Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Действително минималното адвокатско възнаграждение възлиза на суми от по 591 лв. за всеки от ответниците, но за да процедира съдът при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК означава да приеме, че делото не разкрива никаква фактическа и правна сложност. Подобен извод изключват и броя на поставените въпроси, и на заявените основания за допускане на касационния контрол, и на касационните основания.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1719/ 24.11.2014 г. по гр. д. № 2501/ 2014 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Г. Б. да заплати на З. Г. И. и на П. Г. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК суми от по 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.