3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 20.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 05 юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 3118/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на „БРУСАРСКИ 78”ЕООД ЕИК:[ЕИК] срещу решение № 1835/13.07.2018 г. по т.д. № 5461/17 г. по описа на САС,ТО, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която са отхвърлени частично исковете на касатора срещу „Булстрад Виена Иншурънс груп”АД –София за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на основание, сключен между страните договор–полица № 47051217204000001 / 28.06.2012 за разликата между уважената част от 30 000 лева и пълнопредявения размер от 55 470 лева, както и за лихва –обезщетение за забава върху сумата, представляваща тази разлика , за периода: 27.09.2013 г. до датата на предявяне на иска-27.03.2014, и в съответната част на присъдените разноски .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи като основание за допускане до касация чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация „Булстрад Виена Иншурънс груп”АД –София оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение в обжалваната от ищеца част за правилно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор от процесуалния представител. Предявил е и насрещна жалба по реда на чл.287 ал.2 ГПК срещу въззивното решение в осъдителната му част, с която исковете по чл.208 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД са уважени са частично уважени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови въззивното решение в обжалваната от ищеца част, въззивният съд се е позовал на следното:
Между страните по спора е налице правоотношение, възникнало на основание, сключен между страните договор за имуществена застраховка-полица№ 47051217204000001 / 28.06.2012, на лек автомобил „Мерцедес” модел ЦЛ 600, с рег. [рег.номер на МПС] , рама WDD2163761A004484 и двигател № 2759340020475, със срок на действие до 28.06.2013 г., със застрахователна стойност 60 000 лева. На 27.03.2013 година е извършена кражба на автомобила, което се явява покрит риск, съгласно съдържанието на имуществената застраховка „Булстрад-Бонус Каско”. На 25.03.2013 година, застрахователят е бил надлежно уведомен за изгубването на свидетелството за регистрация на автомобила-част втора, поради което и собственикът на същия обективно не е могъл да го представи на застрахователя, от което следва, че последното не е основание за неплащане на застрахователното обезщетение. Действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 55 470 лева. За да счете иска за основателен до размера на 30 000 лева, а за остатъка да го отхвърли, съдът се е позовал на обстоятелството, че същият е бил предявен първоначално до този размер, а за разликата в о.з. на 18.10.2016 г. е направено искане по чл.214 ал.1 ГПК за увеличение размера на иска , което се явява след изтичане на тригодишния давностен срок и за последното ответникът е направил изрично възражение с молба от 14.11.2016 г., непосредствено след допускане от съда на исканото увеличение с резолюция от 02.11.2016 г. по т.д. №1852/14 на СГС.
От страна на касатора-ищец като основание за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Като правни въпроси се навеждат осем такива, седем от които обобщено се свеждат до това, дали предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.
На този въпрос е налице отговор в задължителната практика на ВКС: ТР 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК и той е, че предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд в обжалваното решение.
Въпросът под №7 в изложението към КЖ се отнася до това, следва ли да се приеме за своевременно направено възражение за изтекла погасителна давност след съдебното заседание, в което е направено искането за увеличение на иска. Въпросът не е коректно зададен, тъй като, в случая, възражението е направено от ответника непосредствено след узнаване от негова страна на допускането от съда в закрито заседание с резолюция от 02.11.2016 г. по т.д. №1852/14 на СГС на поисканото увеличение, а преди произнасянето на съда по чл.214 ал.1 ГПК подобно възражение би било извън предмета на спора.
От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и такова не следва да се допуска.
С оглед изхода по КЖ, съгласно чл.287 ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната КЖ на ответника.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1835/13.07.2018 г. по т.д. № 5461/17 г. по описа на САС,ТО в обжалваната от „БРУСАРСКИ 78”ЕООД ЕИК:[ЕИК] част.
На основание чл.287 ал.4 ГПК оставя без разглеждане насрещна жалба, предявена по реда на чл.287 ал.2 ГПК на „Булстрад Виена Иншурънс груп”АД –София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: