3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 05.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 2274 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определениe № 762 от 16.01.2015 г. по в. гр. д. № 508/2014 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено определение № 57 от 28.01.2014 г. на Самоковски районен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 848/2011 г.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Софийски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Т. Д. В. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите за „правното значение на издаваните от [община] скици за процесния имот, при наличие на споразумение за неприлагане на нова регулация; може ли да се приеме, че регулацията е приложена при сключено споразумение за промяна на имотните граници; при приложена регулация придобита ли е част от имота по давност от ответниците и съставлява ли осъществен от частен съдебен изпълнител въвод във владение в имота основание за предявяване на настоящия иск”.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – с определението на въззивния съд е потвърдено преграждащо развитието на производството по делото определение, поради което съдебният акт подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 848/2011 г. на Самоковски районен съд е образувано по искова молба на Т. Д. В. и Г. Г. П. срещу И. С. П. и Й. П. В. за признаване за установено по отношение на ответниците, че регулационният план, утвърден със Заповед № 0613/1961 г. не е прилаган за парцел № .., пл. № .. в кв. .. по плана на [населено място] и за парцел № .., пл. №№ .. по плана на същото село. Многократно исковата молба е била оставяна без движение с подробни указания за посочване на обстоятелствата, от които се извежда спорното материалното право и какъв вид защита се търси спрямо него, тъй като установяването дали дворищната регулация е приложена е въпрос на факт, а не на право. След констатация, че указанията не са изпълнени, с определение № 57 от 28.01.2014 г. по гр. д. № 848/2011 г. на Самоковски районен съд производството по делото е било прекратено поради недопустимост на иска.
Определението е потвърдено с определениe № 762 от 16.01.2015 г. по в. гр. д. № 508/2015 г. на Софийски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че предявената претенция не е за материално право, нуждаещо се от защита, а за установяване на факт, без това да е предвидено в закона.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Повдигнатите от жалбоподателя въпроси не са обуславящи изводите на въззивния съд за недопустимост на предявения иск. Повдигнатите правни въпроси, касаещи общи принципни постановки във връзка с прилагане на регулацията нямат отношение към процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска.
Независимо от изложеното, определението е постановено в съответствие с установената практика по приложението на чл. 124, ал. 3 ГПК – иск за установяване на факти с правно значение е допустим само в предвидените от закона случаи. В съответствие с установената практика, съдът е приел, че доколкото от въведените от ищеца твърдения може да се изведе какви са обстоятелствата, на които се основава иска и в какво се състои искането, то въпросът дали регулацията е приложена е въпрос за факт, чието установяване не е изрично предвидено в закона; че не се касае за спор за материално право, тъй като ищците не претендират право на собственост върху индивидуализирана реална част от недвижимия имот; че претенцията им за установяване дали е приложена регулацията не е свързана с претенция за определени материални права, породени от прилагането и, поради което предявеният иск е недопустим и производството по делото подлежи на прекратяване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определениe № 762 от 16.01.2015 г. по в. гр. д. № 508/2014 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: