О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№378
Гр. София 12.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1338/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК.
Л. Е. Л. от с. Р., общ. Божурище е подал касационна жалба вх. № 1* от 17.08.2009 г. срещу въззивното решение № 477 от 06.07.2009 г. по гр.д. № 403/2009 г. на Софийския окръжен съд, трети въззивен състав, с което е отменено решение № 1 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 86/2008 г. на С. районен съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу В. Б. С., Д. П. Д. и Я. П. Д. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на имот без планоснимачен номер в с. Р., придаващ се към УПИ * в кв.6 по действащия план на селото от 1988 г. с площ 184 кв.м. намиращ се в серерозападната част на имота, съставляващ част от имот пл. № 90 в кв.9 по отменения план от 1935 г., при съседи: улица с ОК, ОК 14-15-16, имот пл. № 31, имот пл. № 40 и имот пл. № 39, като на собственик на основание наследствено правоприемство от В. А. А. , починала през 1950 г.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на иска.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 1* от 27.05.1960 г. по гр.д. № 2920/60 г. ВС, ІІІ г.о., решение № 1* от 18.11.2008 г. по гр.д. № 4496/2007 г. ВКС, ІV г.о. и решение № 248 от 17.03.2009 г. по гр.д. № 375/2008 г. ВКС, І г.о. и б/ противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос по приложението на чл.74-а ЗПИНМ във връзка с чл.39, ал.1 ЗПИНМ с позоваване на решение № 3* от 19.04.2004 г. по адм.д. № 1171/2004 г. на ВАС, ІІІ отд. и решение от 10.11.2008 г. по в.гр.д. № 1145/2007 г. на Б. окръжен съд.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Ищецът /сега касатор/ е законен наследник на В. А. А. , починала на 26.11.1950 г. Същият е низходящ на починалата на 13.07.1983 г. дъщеря на А. И. А. С. Поддържал е, че процесното място от 184 кв.м. е било част от друг по-голям имот пл. № 90 в кв.9, целият с площ 419 кв.м., по регулационния план на с. Р. от 1935 г. и се легитимира като собственик в качеството си на наследник на В. А. А. Последната го била придобила по наследство от баща си през 1929 г. и по давност от този момент до смъртта си. При изработване на новия план от 1988 г. процесната реална част от имот пл. № 90 в кв.9 по предходния план с площ 184 кв.м. била предвидена за придаване по регулация към парцел **** в кв.6, но регулацията не била приложена – нито общината му заплатила имота, нито собствениците на имот пл. № 40.
От показанията на свидетелите М, разпитани в първоинстанционното производство /с.з.на 12.01.2009 г./ въззивният съд приел, че е установено дъщерите на В. /Васка/ А. да са ползвали имот от 400-500 кв.м., при съседи: Иван Г. , Д. С. , З. Н. ,път и река, като първата свидетелка има впечатления от 1949 г., а вторият – от 1941 г. При тези данни, според окръжния съд, не може да се приеме за установено наследодателката на ищеца /касатор/ В. А. А. да е придобила правото на собственост на твърдяното основание – давностно владение, упражнявано в периода 1929-1950 г.
Въззивният съд е изложил и един допълнителен мотив, според който дори да се приеме, че В. А. е притежавала право на собственост, то същата го е изгубила с отреждането на процесния имот за улица по улично – регулационния план от 1935 г. Съдът се е позовал на действащия към 1935 г. Закон за благоустройството на населените места в Ц. България от 1905 г., като приел, че отреждането на имота за улица е довело до отчуждаването му с влизане на плана в сила, като това отреждане се запазило и при влизане в сила на Закона за благоустройството на населените места /ДВ,бр. 117 от 1941 г./, както и чл.39, ал.1 ЗПИНМ, до изменението на който през 1956 г. имотът се считал отчужден по силата на регулацията.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира,че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд да отхвърли ревандикационния иск е, че не е установено правото на собственост да е принадлежало на наследодателката на ищеца /касатор/ В. А. А. на твърдяното придобивно основание – давностно владение, доколко най-ранните възприятия на свидетелите са от 1941 г. Както касационната жалба, така и изложението на основанията за допускане касационно обжалване се отнасят само до приложението на чл.74-а ЗПИНМ /нов, ДВ,бр. 56 от 06.07.1956 г./, съгласно който разпоредбата на чл. 39, ал.1 ЗПИНМ се прилага по отношение и на уличните регулации, влезли в сила до 09.07.1956 г., ако до същата дата недвижимият имот не е зает за съответното мероприятие.
След като касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изводите на въззивния съд относно липсата на изтекла в полза на наследодателката му придобивна давност, който въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал.1, т.3 ГПК/, нито е посочил такъв въпрос да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или да е решаван противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Щом като не е доказано придобиването на собствеността по давност от страна на В. А. А. , без значение за изхода на спора е обстоятелството дали е настъпило отчуждителното действие на улично-регулационния план през 1935 г. /бил ли е зает процесния имот по законния ред, респ. дали е било изплатено изцяло или отчасти дължимото за него обезщетение/.
В обобщение, касационно обжалване не следва да се допуска, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 477 от 06.07.2009 г. по гр.д. № 403/2009 г. на Софийския окръжен съд, трети въззивен състав по жалба вх. № 1* от 17.08.2009 г. на Л. Е. Л. от с. Р., общ. Божурище.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: