О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр. София 17.06.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 3503 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 3637/02.04.2013 г. по в.гр.дело № 210/2013 г. на Варненския окръжен съд е върната касационна жалба с вх. № 10646/01.04.2013 г., подадена от ищеца К. Ж. К., чрез адв. С. Д. и адв. В. И. срещу решение № 311/26.02.2013 г. по същото дело.
Срещу постановеното определение в срок е подадена частна жалба ищеца К. Ж. К., чрез адв. С. Д. и адв. В.И.. По съображения, изложени в частната жалба моли да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което делото да се върне на Варненския окръжен съд за администриране на подадената касационна жалба. Според жалбоподателя касационната жалба е подадена в едномесечния срок от връчване на страната на въззивното решение по чл. 283 ГПК, че срокът за касационно обжалване тече именно от този момент, тъй като производството по делото пред първоинстанционния съд по предявените искове с пр.осн.чл.344, ал.1,т.1,2 и т.3 КТ е започнало по реда на глава X. – чл.310 и сл.ГПК – бързо производство и е преминало по общия ред, поради това, че съдът е обявил, че ще се произнесе не в двуседмичния срок, предвиден в чл.316 ГПК, а на 07.12.2012 г. Мотивират се доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като въззивният съд изпратил съобщение до жалбоподателя за постановеното решение, независимо, че е посочена дата на която ще се постанови решението – 28.02.2013 г.
Ответникът по частната жалба А. „М.” [населено място], чрез процесуалния представител Л.Т. –гл.юрисконсулт е изразил становище в писмен отговор за неоснователност на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С решение № 311/26.02.2013 г. по в.гр.дело № 210/2013 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 5043/3.12.2012 г. по гр. дело № 11364/2012 г. на Районен съд [населено място], с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу А. „М.” [населено място], М. В. искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 7449/23.07.2012 г. на директора на А. „М.”, за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението „старши митнически специалист”, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4558.80 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за срок от 6 месеца за времето от 26.07.2012 г. до 25.01.2013 г., както и за сумата 16.84 лв. мораторна лихва за периода 26.07.2012 г. до 06.08.2012 г. върху главницата от 4558.80 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2012 г. до окончателното плащане.
В съдебно заседание на 14.02.2013 г. въззивният съд е обявил устните състезания за приключени и е посочил дата, на която ще обяви решението – 28.02.2013 г., като е указал на страните, че срока за касационно обжалване тече от тази дата. Въззивното решение е постановено на 26.02.2013 г.
По делото е приложено съобщение за връчен препис от въззивното решение на ищеца К. К., чрез адв. С. Д.. Съобщението е връчено редовно на 01.03.2013 г., като в същото не са давани други указания, касаещи срока за касационно обжалване или с друго съдържание.
Ищецът К. К. е подал касационна жалба срещу решението на Варненския окръжен съд, която е постъпила във въззивния съд на 01.04.2013 г. с вх. № 10646. Въззивният съд в изпълнение на правомощията по чл. 285 ГПК е проверил редовността на касационната жалба и правилно е констатирал, че същата е подадена след едномесечния срок за обжалване, който е изтекъл на 28.03.2013 г. – четвъртък, работен ден. Правилно съдът е постановил връщане на касационната жалба на осн.чл.286, ал.1,т.1 ГПК, като подадена след изтичане на срока за обжалване.
Изводите на въззивния съд за процесуална недопустимост на касационната жалба на ищеца К. К., като подадена след срока за обжалване са правилни.
Производството по делото е проведено по реда на глава X. – чл.310 и сл.ГПК – бързо производство, тъй като спорът между страните е трудов по смисъла на чл.310,ал.1,т.1 ГПК. Предявените искове са с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ. Производството е особено исково производство и правилата за обжалване на решението са специални, и изключват общите такива, установени в чл.283 ГПК. Съгласно чл.315,ал.2 ГПК срокът за обжалване започва да тече от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението.
Съгласно установената практика на ВКС с ТР № 12/11.03.2012 г. срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл.315,ал.2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Според тази практика връчването по чл.7,ал.2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена в чл.315,ал.2 ГПК. В настоящият случай въззивният съд в съдебното заседание, на което е обявил устните състезания за приключени е посочил дата, на която ще обяви решението си – 28.02.2013 г. с указание, че от този начален момент тече едномесечния срок за касационно обжалване. Връчването на препис от въззивното решение на ищеца не променя началния момент на срока за подаване на касационна жалба, тъй като изпратения препис не е с други указания, а решението е обявено преди предварително посочената дата в чл.315,ал.2 ГПК. Обстоятелството, че решението е постановено преди посочената от въззивния съд дата не нарушават правата на ищеца, а тъкмо обратното същият има по-дълъг срок за касационно обжалване. Едномесечния срок за касационно обжалване е изтекъл на 28.03.2013 г. – четвъртък работен ден, а касационната жалба е подадена на 01.04.2013 г. – след срока за обжалване. Поради това касационната жалба следва да се върне на основание чл.286,ал.1,т.1 ГПК, каквито са и изводите на въззивния съд.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че производството по делото от бързо е преминало в производство по общия ред пред първоинстанционния съд и по този ред е проведено и от въззивния съд. Без значение за спора е факта, че въззивния съд не е обявил, че делото ще се разглежда по реда на бързото производство, тъй като в разпоредбите на чл.310 и сл.ГПК, регламентиращи бързото производство не се съдържат такива, които да въвеждат задължение за съда да обяви реда по който ще се разглежда спора. Нормите, уреждащи бързото производство в глава X. ГПК са императивни и приложението им е обусловено от характера на предявените искове. Съдът разглежда по този ред исковете, изрично и изчерпателно посочени в чл.310 ГПК, ал.1,т.1-4 ГПК, като не следва да обявява на страните реда, по който тези искове – в случая с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК ще се разглеждат. Освен това в разпоредбите на действащия ГПК, за разлика от отменения разглеждането на исковете в приложното поле на чл.310 ГПК не е обусловено от искане на ищеца. Процесуалните норми, уреждащи бързото производство, както се посочи са императивни и съдът е длъжен да ги приложи при наличие на предявени искове, от кръга на посочените в чл.310 ГПК. В разпоредбите на действащия ГПК не е предвидена процесуална възможност за преобразуване на бързото производство в производство по общия исков ред, каквато възможност съществуваше в ГПК/отм./ – чл. 126д. Ако в хода на делото съдът констатира, че предявеният иск не е от посочените в чл.310 ГПК – например при неправилна квалификация на иска и е необходимо преобразуване на бързото производство в производство по общия исков ред, то следва да се постанови определение. В случая не е налице това изключение. Предявените искове са сред посочените в чл.310,ал.1,т.1 ГПК – с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ и са разгледани по реда на бързото производство от първата и въззивна инстанция.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 3637/02.04.2013 г. по в.гр.дело № 210/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 10646/01.04.2013 г., подадена от ищеца К. Ж. К., чрез адв.С. Д. и адв. В. И. срещу решение № 311/26.02.2013 г. по в.гр.дело № 210/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: