О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр. София 18.03.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5841 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. Ф. И., чрез адв. Н. М. срещу решение № 396/22.07.2014 г., постановено по в.гр.дело № 532/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 530/02.04.2014 г. по гр.дело № 415/2014 г. на Плевенския районен съд и вместо него е постановил малолетното дете Н. А. И., [дата на раждане] да живее при майката Д. П. М. от [населено място], упражняването на родителските права по отношение на това малолетно дете се предоставя на майката Д. П. М. и е определен режим на лични отношения на бащата А. Ф. И. с детето Н. А. И. както следва – бащата да взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от 19 часа в петък до 19 часа в неделя, по един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, през коледните празници от 19 ч. на 25 декември до 19 ч на 26 декември, през В. празници от 19 ч в неделя до 19 ч в понеделник, през четните календарни години детето да прекарва рождения си ден с майката, а именния ден с бащата, през нечетните календарни години детето да прекарва рождения си ден с бащата, а именния ден с майката.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите: 1.длъжен ли е съдът да изслуша и обсъди в решението си становищата на двамата родители на детето в хипотезата на чл.127,ал.2 СК, вр.чл.59 СК, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 129/19.06.2013 г. по гр.дело № 1119/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК, 2. по въпроса за упражняване на родителските права от родителя с по-добри качества и възможности в интерес на детето, който се изследва всестранно по посочените в ППВС № 1/74 г. обстоятелства, който е разрешен без да се обсъди установеното по някои от тях и без цялостен анализ на данните по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 1/74 г. Цитирани са и решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответницата по жалбата Д. П. М., чрез адв.Н. Д. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.127, ал.2 СК.
Прието е, че жалбоподателят А. Ф. И. и ответницата по жалбата Д. П. М. са родители на малолетното дете Н. А. И., [дата на раждане] по време на съвместно съжителство на страните. От месец април 2013 г. родителите са разделени. Майката заедно с детето е напуснала жилището на бащата в [населено място], [улица], № 25,вх.Д и се установила в жилище в същия град,[жк], [жилищен адрес] където живее по настоящем. Прието е, че в хода на делото с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №38,т.ІІ, рег.№1865, нот.дело №165/2014г. Жилището в[жк]е прехвърлено на ответницата по жалбата от нейните майка и сестра.
С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.дело № 6188/2013г. по описа на Плевенски районен съд, бащата А. И. е осъден да заплаща издръжка на малолетното дете Н. И., чрез майката Д. М.. Прието е също, че след раздялата бащата, със съгласието на майката е вземал детето при себе си.
Като е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че отношенията между двамата родители и между техните семейства са конфликтни и, че това е причина между тях да не бъде постигнато споразумение относно родителската грижа за малолетното дете Н. И.. Приел е, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет и материална обезпеченост, привързани са към детето и желаят да полагат непосредствени грижи за детето, че и двамата могат да разчитат на помощта на близки при неговото отглеждане и възпитание.
Прието е, че с оглед преценката на посочените обстоятелства с оглед критериите в чл.59,ал.4 от СК интересите на детето Н. И. налагат то да живее при майката, която да упражнява родителските права. За да направи извода съдът е взел предвид обстоятелството, че детето е на три години и винаги е живяло при майката, която се е грижила за него, че от показанията на свидетелите З. И. и В. К. и от изготвения социален доклад е установено, че майката добре се грижи за детето и то е привързано към нея, че същата разполага с подходящи материални условия съобразно стандарта в страната.
Въззивният съд е направил извода, че на основание чл.127,ал.2 от СК следва да бъде определено детето Н. И. да живее както и досега при майката Д. М. в собственото й жилище в [населено място] и майката да упражнява родителските права по отношение на детето. С оглед на това обжалваното решение, с което упражняването на родителските права е предоставено на бащата е отменено и вместо него е постановено друго в посочения смисъл.
Прието е, че не са събрани доказателства за съществуването на основателна причина, поради която упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. Според въззивния съд с оглед ниската възраст детето се нуждае повече от майчини грижи и до сега никога не се е отделяло от майката, че негативното отношение на майката и нейните близки към бащата и неговия роднински кръг, не се отразява върху отношението към детето и качеството на грижите, които се полагат за него. Приел е, че от събраните доказателства е установено,че бащата обективно не би могъл да полага непосредствени грижи за детето, с оглед характера на осъществяваната от него търговска дейност, което според съда ще се отрази неблагоприятно на детето.
С обжалваното решение съдът е определил и мерките на лични отношения между бащата А. И. и детето Н. И., като е взел предвид данните по делото и критериите, предвидени в чл.59,ал.3 СК. Определил е режим на лични отношения, който да дава възможност за по-дълго и пълноценно общуване между бащата и детето. Съобразени са обстоятелствата, че двамата родители живеят в едно населено място – [населено място], пола на детето, обстоятелството, че майката чрез процесуалните представители е изразила становище, че не желае да възпрепятства контактите между бащата и сина.
Прието е, че не следва да се присъжда издръжка, тъй като такава е определена с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№6188/2013 г.
По правните въпроси:
Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия процесуално правен въпрос за задължението на съда да изслуша и обсъди в решението си становищата на двамата родители съгласно чл.59,ал.6 СК при иск с пр.осн.чл.127,ал.2 СК. Правният въпрос е разрешен в противоречие с приетото в ППВС № 1/1974 г. и решение № 129/19.06.2013 г. по гр.дело № 1119/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението, тъй като същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касае правилността на обжалваното решение. Този въпрос подлежи на преценка при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 396/22.07.2014 г.,постановено по в.гр.дело № 532/2014 г. на Плевенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 8818/25.08.2014 г., подадена от ищеца А. Ф. И. от [населено място], [улица], вх. Д, ап.1, чрез адв. Н. М..
Указва на жалбоподателя А. Ф. И. от [населено място], [улица], вх. Д, ап.1, чрез адв. Н. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. и да представи платежен документ, като при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: