О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр. София, 31.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 356 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „У” А. –София, пл.”С”№ 7 срещу определение № 1* от 12.10.2009 г. по ч. гр. д. № 9358/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, ГК, 27 състав разпореждане от 09.02.2009 г. по ч. гр. д. № 38463/ 2008 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу А. А. Ц. и С. Д. Ц. .
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че е налице значим за спора въпрос, който, с оглед изложеното в частната касационна жалба и приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав счита, че е въпросът, дали целият дълг по кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост. Според жалбоподателя, посочения въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба не изразяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК срещу А. А. Ц. и С. Д. Ц. въз основа на извлечение от счетоводните книги, въззивният съд е приел, че не е установено по надлежния ред настъпването на предсрочна изискуемост на задължението по кредита. Този извод е направен поради липсата на доказателства за уведомяване на длъжника-кредитополучател за трансформирането на кредита в предсрочно изискуем. Според съдебния състав, изискването за уведомяване за допуснатото от длъжника неизпълнение и за настъпилата предсрочна изискуемост е предвидено в самата уговорка в т.16.1 от Общите условия на банката като част от съдържанието на самия договор за банков кредит №1066/24.07.2006 г. .
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Поставеният от частния жалбоподател материалноправен въпрос отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му обуславя изхода на конкретното дело. Независимо от това обаче, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по посочения въпрос вече е налице задължително за съдилищата произнасяне на Върховен касационен съд с решения, постановени по реда на чл. 290 от новия Граждански процесуален кодекс – решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 92 от 16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ІІ т. о. В същите е прието, че уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Посочените съдебни решения представляват задължителна практика на ВКС по смисъла на т.1 от чл.280 ал.1 от ГПК, наличието на която изключва основанията па т.2 и т.3 на същата разпоредба, съгласно изразеното становище в мотивите към т.3 на ТР №1 /19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По този начин вече е отстранено съществуващото противоречиво разрешаване на посочения въпрос. Ето защо, доколкото обжалваното въззивно определение е в съответствие с даденото от Върховен касационен съд разрешение в цитираните по-горе решения по чл.290 ГПК , то не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 12.10.2009 г. по ч. гр. д. № 9358/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: